Любовта, света и ние

Време е за училище

Септември месец дойде, а с него и родителите започнаха да се подготвят за началото на новата учебна година. Защо родителите ли? Ами защото те са тези, които трябва да осигурят на децата си раници, обувки, подходящи дрехи, учебни пособия, тетрадки, учебници и какво ли още не, за да могат техните съкровища да се чувстват добре през учебната година.

Това със сигурност е доста стресиращо за родителите, особено за тези, които не разполагат с особено голям месечен бюджет. Тъй като оборудването на един ученик е свързана и с много големи разходи. Спомням си времето, когато аз трябваше да започвам учебната година. И понеже семейството ми беше от тези, които не разполагаха с особено голям бюджет, се започваше едно планиране още от предния месец, на  нещата, които трябва да се купят. Винаги се правеше списък с най-необходимото, а под чертата се пишеха нещата, които можеха да изчакат един-два месеца.

Отивахме в, тогава единствената, голяма верига магазини, защото дам пускаха промоционални пакети с евтини тетрадки и започвахме да избираме и изчисляваме. Всяка една покупка се записваше в списъка и се смяташе колко пари са ни останали от предвидения за тези неща бюджет.

За мен и сестра ми това беше забавен момент като бяхме по-малки, но с течение на годините разбрахме какво напрежение е било това за родителите ни. И въпреки това успяха да ни осигурят всичко необходимо, да ни изучат и да ни направят зрели и самостоятелни индивиди.

За което изключително много им благодаря!

Лято, усмивки и синьо море

Прекрасен сезон е лятото. Топло, с дълги дни и приятни нощи. Това е времето, в което изключително много ни влече към морето, горещият нежен пясък и приятната, прохладна вода. Тази година обаче решихме да посетим една друга част от черноморието, която ни остави без дъх и ни накара да копнеем отново да се върнем там. Това беше северната част на България в районите на Камен бряг, Тюленово, Шабла и Кранево.

Ако не сте били в този район на България ви препоръчвам да отидете задължително. Уникална природа, със страхотен изглед към морето. В Камен бряг има местност, наречена Яйлата, където всеки може да посети скалните жилища. Това са пещери в самия бряг, в които можете да влезете и да се любувате на гледката.

Природата в тази част на страната е повече от приказно различна от тази по южното черноморие. Ниска растителност, подобна на сукуленти. Каменни брегове, различни цветове на земните пластове и обширно безкрайно синьо… морско синьо. Човек се чувства толкова малък и нищожен, застанал на брега, че забравя за всичките си терзания и единственото, което изпитва е силното и несравнимо преклонение пред майката природа.

Колкото повече обикалям из България, толкова повече разбирам, че страната ни крие невероятно красиви кътчета, които не могат да бъдат заменени с нищо друго!

И нека бъде театър

Театърът е изкуството, от което произлизат почти всички останали визуални изкуства. То седи в основата на всичко. Изисква се голям талант и виждане за нещата, за да се представи класическо произведение по интересен и съвременен начин. И в стремежа си да го направят, много от режисьорите преминават границите на добрия вкус и се впускат в абстрактни и неразбираеми интерпретации.

Не ми се беше случвало да си излизам от театър. По средата на представлението. Но съвсем скоро ми се случи. Постановката беше с изключително добри отзиви в пресата и награди от различни български гилдии, но не успя да стигне до мен по никой начин. Стори ми се пошло и недостатъчно хомогенно. На практика пълна какафония от музика танци, някакъв сюжет… облекла и пошли движения.

Трябва ли да се поощрява подобен вид представления? Моето лично мнение е, че не трябва. Защото всеки провъзгласил се за брилянтен творец ще прави порнографии и хората ще се подвеждат да дават парите си за тях. Изкуството е за масите и творците трябва да бъдат готови да посрещнат негативните реакции на публиката.

 

Любовта към книгите е вечна

Има тенденция през последните години, базирана на определени проучвания, която гласи, че младите хора не четат достатъчно книги. Българските “умове” рязко се жегват от подобен тип твърдения и започват да моралничат, как това е възможно и колко мързеливи били нашите деца в момента. Как образованието не ставало за нищо и прочие и прочие.

Но възрастните анализатори на този проблем трудно успяват да разберат, къде всъщност се крие причината. За мен проблемът не е в това, че децата нямат желание да четат. Крие се в това, че те са родени и съществуват в реалност, която е твърде далечна от тази, описвана в книгите. Действието е бавно и мудно, съпоставено с действителността ни, моралните ценности и разбирания – твърде далечни. Подобен тип сюжети трудно могат да задържат вниманието на съвременните деца, за да говорим за желание за четене.

Ето защо, когато изказваме определено становище е хубаво да се поставим и на мястото на тези деца, за да се опитаме наистина да разберем причината за тези сухи статистики. Но за по-голямата част от хората това е трудна задача. Те живеят с нереалистичната представа за себе си и за това, което са били на възрастта на сегашните деца. Започват да се сравняват, без да има база за сравнение. Тъй като времето и начините на забавление, развитие и в монета са коренно различни от времето, в което сега 40-годишните са били на тази възраст.

На първо и основно място, преди въобще не е имало компютри и Интернет, благодарение на който съвременните деца достигат до неограничени количества информация и могат да общуват свободно със свои връстници по целия свят. А в същото време своето широко разбиране за света родителите ни и 40-годишните са набавяли от книгите.

Различно е нали? Освен това съм сигурна, че ако им се поднесе книга, която е по-близка до тях и успее да им задържи вниманието – няма да имаме същото мнение за това, че не обичат да четат.

Да обичаш това, което правиш

В България често говорим за това, как един голям процент от хората работят нещо съвсем различно от това, което са завършили. На практика твърде малко хора работят по специалността си, а къде се крие причината за това… причините са много.

На първо място, ще поставя факта, че един огромен процент от учениците, бъдещи студенти, не знаят какво точно искат да работят. Имат някакви интереси, но реално не познават бизнеса от вътре, за да знаят дали това, което представлява тази специалност, действително ще им харесва. И така се получава, че много хора успяват да получат някакво висше образование, но тази професия е последното нещо, което хората искат да работят. Ето защо намират нещо друго, което им доставя по-голямо удоволствие и което им носи пари, за да съществуват.

Но дали наистина харесват това, което правят? Има много хора, които реално не харесват работата си. Това предполагам е много тъжно, тъй като прекарваме на работа една огромна част от ежедневието си. И ако не се чувстваш добре с това, което правиш – това изморява, натоварва и води до различни депресии.

Неслучайно хората са казали: “Работи това, което обичаш и няма да ти се налага да работиш нито един ден в живота си”. Толкова вярна сентенция. Защото, когато обичаш това, което правиш, го правиш с желание, отдаденост и удоволствие. Дори сложните ситуации и напрежението не могат да те изморят толкова много, колкото, когато правиш нещо насила и с нежелание.

Ето защо съветът ми е да се позаинтересувате много внимателно когато избирате професия. По този начин би трябвало да премине животът ви, а това означава да си осигурите щастие.

Първа работа в ЕОС Матрикс

През годините на моето студентство работех почти всичко, което ми позволяваше да ходя възможно най-редовно на лекции. Разбира се работните ми места не изискваха някакво специално образование. Когато станах вече четвърти курс реших, че искам да се занимавам с нещо, което малко или много ще ми даде някакъв професионален опит. Ето така започнах да работя в ЕОС Матрикс.

В началото не знаех коя всъщност е тази компания. Преди да видя обявата за служител по събиране и управление на вземания в кол център, смятах, че е поредната колекторска фирма, която налага тормоз над хората, изпаднали в затруднено положение. Но споделяйки с приятели за обявата, на която съм попаднала и мнението, което имах за компанията, те напълно ме опровергаха, като ми казаха, че всъщност имат познати работещи там и нещата не са такива, каквито всички си мислят. Това ме накара да се поинтересувам малко повече за компанията. Колкото повече неща разбирах за нея, толкова повече ме привличаше възможността да работя там.

Защото се оказа, че  ЕОС работи в България от 15 години и е част от международна финансова група – EOS Group, със седалище в Германия и дъщерни дружества в 26 държави в Европа и Северна Америка. В България ЕОС Матрикс е лидер на пазара и работи с повече от 350 обучени специалисти. Също така компанията е съосновател на Асоциацията на колекторските агенции в България, като се старае да наложи етични стандарти на работа в сферата.

Самата работна позиция на служител по събиране и управление на вземания в кол център предполага прекрасна възможност за дългосрочна реализация в международна компания. Ето защо реших да си подам документите. И това беше най-правилното решение за мен, тъй като компанията предоставя възможност за заетост на пълен или половин работен ден, което беше много удобно, за да го съчетавам с лекциите си. Колективът е прекрасен, а отделно, ЕОС Матрикс предлага възможности за допълнителни обучения и повишаване на квалификацията, както и усвояването на международни практики и ноу-хау. Социалният пакет също е впечатляващ, а има и бонусна система, която е съобразена с постигнатите резултати.

А най-хубавото е, че в края на работния ден мога да си тръгна удовлетворена от това, че съм помогнала на хора в затруднено положение да намерят най-удобния за всички страни начин.

Уличното изкуство и начина, по който се възприема то

Наричам го улично изкуство. Защото ще говоря за точно за него. Онези красиви и интересни стенописи, които разкрасяват улиците, порутените сгради и не само тях. Много хора го мислят за вандалска поява. И голяма част са наистина такава – когато говорим само за драсканици и нищо, което да прилича на рисунка или някакво смислено изображение.

В западните държави до скоро този вид изкуство, дори и големи рисунки, се е смятало за вандалска проява, защото без разрешение се нарушава вида на определени сгради. Но с течение на времето това мислене малко по малко започва да отстъпва пред възхищението на красивите неща, които се създават върху сградите. Все повече собственици на магазини или някакъв частен бизнес наемат уличните артисти за изрисуват белите и скучни стени на техните имоти. Тази тенденция започна да навлиза и в България и вече можем да се насладим на множество сгради, включително и Драматичният театър в Пловдив, които са изрисувани с интересни теми, по един или друг начин, вписващи се с дейността, която се развива в съответната сграда.

А, за да се реализира една такава рисунка върху стена, са необходими много умения. Със сигурност спрейовете не са най-лесният ресурс, с който да се рисува, а ръката трябва да е изключително точна, защото тук няма право на грешка. Също така перспективата и различните конструктивни елементи по сградата са значителни пречки за артистите, а майсторството, с което те ги избягват е забележително.

Един от най-известните улични артисти е Банкси, който впечатлява с политическите си и социално ангажирани творби. Ето и част от най-известните му неща

Мис България 2017 – проблемът на едно “селфи” поколение

Поредната Мис България беше избрана само преди няколко дни и цялата общественост се впусна да я обсъжда, колко била непривлекателна и меко казано била срам за страната ни.

Вярно е, че момичето не блести с идеалните лицеви пропорции… но също така е вярна, че красотата няма точна дефиниця. Примери като Барбара Стрейзън и Джулия Робъртс само доказват, че перфектните симетрични черти или по-точно липсата им, не пречат на това човек да има излъчване, което да завладява.

Съвсем по различен начин обаче стои въпросът с така нареченото “селфи поколение”. Представителките на това поколение търсят одобрението в социалните мрежи и градят самочувствието си на базата на това. Не на базата на личностни качества, а на добре направена или по-скоро провокативна снимка, която ще събере много “лайкове”. Това им дава основание да се възгордеят. Обикновено тези момичета (говоря предимно за момичетата, но има и огромно количество мъжки представители на този вид раса) са със силно развити комплекси, които “преодоляват” по този начин.

И имайки предвид, че вече животът и общуването ни е пренесено до голяма степен в онлайн пространството, можем да предположим, че публикуването на една-две или милиард провокативни снимки и тяхното “харесване” от последователите ни, само ще ни накара да се чувстваме по-добре.

Изследователите са доказали, че реакциите на нашите постове носят такова удовлетворение, което отделя ендорфин в мозъка ни, а той от своя страна ни кара да се пристрастяваме към това усещане. Ето защо ако сме си изградили подобна аудитория от хора, които одобряват или просто се подиграват на това, което правим и споделяме, но ние не можем да разберем това от елементарните фейсбук реакции, е много лесно да се заблудим, че можем да спечелим конкурс за красота.

Проблемът идва тогава, когато  една подобна представителка на това поколение наистина спечели такъв конкурс. Е… щом го е спечелила, значи го е заслужила с нещо. Какво е то – можем само да гадаем. Но по-добре да спрем да хейтим, защото просто не си заслужава усилията. Не мислите ли?

Душевният катарзис наречен театър

Всички сме учили за древногръцките трагедии, в които всяко отделно действие цели да провокира различна емоция у зрителите.  Гърците са вярвали, че преминавайки през всички основни емоционални състояния като радост (смях), тъга, срах, пречистват душата и, излизайки от театрите хората са като преродени.

Има много голяма логика в това твърдение, защото театърът, като едно от изкуствата основоположник, залага на това да провокира емоции у зрителите. А когато човек изпитва силна емоция и тя излезе по един или друг начин от него, това действа пречистващо.

Обичам театъра! Обичам всичко в него – декорите, играта, музиката, осветлението, живия контакт с публиката. Той, може би е единственото изкуство, в което можеш да се насладиш на превъплъщението на актьорите, майсторството на звук и сценични кадри, които в съчетание със сюжета да подсилят усещането от пиесата. Всичко се случва пред теб, там – на сцената. Цялата трансформация. Ако актьорите са достатъчно добри, дори можеш да почувстваш емоцията им. Да усетиш болката, тъгата, смеха, раздразнението.

Киното е базирано на театъра, но играта на актьорите, колкото и да се случва пред камерите, не е директно пред нас самите. Изразните средства в киното са много повече. В днешно време се залага много и специалните ефекти.

Театърът е страст и любов. Влюби ли се веднъж човек в този вид изкуство, любовта не угасва. Стига да бъдете достатъчно либерални, за да можете да възприемете новите течения и новите видове представления. А ако ви доставя удоволствие и се оставите в ръцете на завладяващата емоция, която ви води из дебрите на вашата душа. Отпуснете се, разтърсете се от емоция и се преродете!

Секунда невнимание и щях да звъня на адвокат Янко Янев

Спазвайте правилата на пътя. Моля ви, Законът за движение по пътищата не е леко четиво, което да назубрите за изпита и после да забравите всичко написано в него. Той е съставен с цел безопасността на всички ни и ако се придържаме по-стриктно към него, вярвам, че ПТП-та ще намалеят. Ще дам няколко нагледни примера как това да се случи, но междувременно, станете ли жертва на пътя, препоръчвам да се свържете с адвокат Янко Янев – специалист по застрахователно право. Ще ви даде конкретни насоки, ако искате да заведете дело, да оспорвате решение на застрахователна компания или мислите, че правата ви са нарушени по друга причина. Препоръчан ми е от приятел, затова аз го препоръчвам на вас.

Сега, нека се вгледаме в случващото се на пътя. Факт е, че всеки от нас е най-често в ролята на пешеходец и понякога в тази на шофьор. Каквито и участници да сме в движението по пътищата обаче, имаме своите права и задължения.

Шофьорите трябва: да спазват ограничение на скоростта, да се придържат към посоченото в пътните знаци, да дават път на пешеходците, да внимават как се престрояват и изпреварват.

Пешеходците трябва: да пресичат бързо, за да не бавят движението, да се оглеждат винаги наляво и надясно преди на стъпят на пътното платно, да пресичат на обособените за това места.

Прави ми впечатление, че повечето от шофьорите в България започват повече да се замислят как карат колите си. Дали заради увеличаващите се глоби, дали заради полицейските акции или по друга причина, но забелязвам промяна. По-често ми спират на пешеходна пътека, на кръстовищата дяснозавиващите търпеливо ме изчакват да пресека и т.н. Искрено се надявам впечатлението ми да не е заблуждаващо.

Пешеходците, от друга страна, ми се струват по-несъобразителни. Дори вчера аз самата за малко да предизвикам ПТП. Минавах през едно кръстовище с колата, в което влязох на зелено, но докато минавах светна жълтата светлина. Леко натиснах педала, за да мина по-бързо и насреща ми изниква сякаш от нищото една възрастна жена. Очевидно е, че беше тръгнала да пресича на червено. Няма начин за мен да е било жълто, а насрещния пешеходен светофар вече да е светел зелено. Нали затова има застъпване? Когато видях жената срещу колата ми, рязко дръпнах волана наляво, а лелята се закова на място. Заобиколих я безпроблемно, но ситуацията ме провокира.

Какво ли щеше да стане, ако не бях реагирала адекватно? Ако не бях завъртяла волана толкова бързо? В главата ми се появиха картини с полицаи, линейки и дори адвокати. Вече мислено набирах телефонния номер на Янко Янев, за да ме представлява. Не мисля, че вината за евентуален инцидент щеше да е моя. Аз спазвах всички правила и ограничения, но нали знаете, че законът често е на страната на пешеходеца…

Цялата случка ме разтърси. Заради нея реших от днес нататък да бъда по-добър пешеходец. Да се оглеждам повече и никога да не пресичам на червено. Надявам се да съм ви накарала и вие да се замислите… в крайна сметка безопасността на пътя зависи единствено от нас самите.