Любовта, света и ние

Работа в екип

Работата в екип е много важна за нормалното протичане на работния ден. За добре свършената работа и като цяло за качествената продукция. Когато можеш да се довериш на човека до теб, нещата винаги се получават много по-добре. По-добре, защото всички сме хора. Като такива имаме силни и слаби моменти. Дни в които не сме на 100%. Нещата не ни се получават и допускаме грешки. В тези моменти е много важно да има хора, на които да се доверим и да се опрем. Такива хора, които ще ни покажат грешките, но няма да ни направят груба забележка и да ни се подиграват за безумната грешка, която сме направили.

Обикновено обичам да казвам, че груповата отговорност е ничия отговорност, но е много важно да можеш да работиш с хората около теб. Да ги уважава и да получаваш същото насреща. А не да те мачкат и да ти поставят невъзможни за изпълнение задачи, които ще те изнервят и изцедят до максимална степен.

Защото в едни такива моменти човекът, който не е бил оценяван до този момент може само да си каже… Ами аз по-добре да си потърся друго работно място, където ще ме оценят, където ще ме уважава и няма да ме затрупват с неизпълними таскове.

Животът на разсеяния човек

Случвало ли ви се е да забравите нещо? Със сигурност отговорът на този въпрос ще е “да”. Но случва ли ви се постоянно да забравяте и то важни неща. Да имате попадения след попадения?

Например, да си забравите личната карта, когато отивате на екскурзия в чужбина. И да осъзнаете, че сте го направили на граничния контрол на летището? Не?! Е аз познавам човек, който го направи. Тя е способна да направи всичко и за съжаление ние сме толкова свикнали с това, че вече не обръщаме внимание на всяка поредна глупост, която прави.

Последното велико попадение е купуване на билети за представление. На пръв поглед нищо и никаква работа. Купува тя билети за съответната постановка за шест души. Идва времето да се ходи на съответната постановка и се оказва, че всъщност не се знае къде са съответните билети. Тук билети, там билети, няма билети. Какво всъщност се е случило?

Ами никой не може да отговори на този въпрос, защото никой от нас не разбира процесите, които протичат в мозъка й. След всички телефонни разговори и прочие с институциите, които продават билетите, стигнахме до заключението, че най-вероятно въобще не ги е купила. Но най-забавното е, че ни събра пари за тези билети, и беше сигурна, че се е случило.

Ами дано сме живи и здрави и следващия път ще знаем, че не трябва да й поверяваме така отговорна задача

Сигурност в София и финансиране от СОПФ

Живеем във времена, в които спокойното и мирно съжителство е основен приоритет на държавните и местните структури. А град София, като световна и европейска столица, е притегателен център не само за хора от цяла България, които търсят развитие и по-добри възможности за себе си и семействата си, но и за много туристи от цял свят. Осигуряването на сигурността на жителите и гостите на града е сред основните приоритети на Столична община, коментира председателят на Съвета за управление на Специализирания общински приватизационен фонд (СОПФ) Орлин Алексиев.

Благодарение на средства от СОПФ, Столична община и Столичния общински съвет реализират проекти, цели и програми, които са свързани с развитието на столичния град и създаване на градска среда, която осигурява спокойни условия за живот на своите граждани.

СОПФ е създаден през 1994-а година с решение на Столичния общински съвет и се управлява от Съвет за управление, съставен от 14 души (9 общински съветници, 4 заместник кмета и главният изпълнителен директор на Столичната общинска агенция за приватизация). Негов председател от 2011-а година е Орлин Алексиев – общински съветник за трети пореден мандат, председател на Постоянната комисия по финанси и бюджет на Столичния общински съвет и член на Постоянната комисия по икономика и собственост.

Основните насоки за действие относно сигурността на града са определени от стратегията за сигурност на Столична община. Те са свързани с доизграждане и поддържане на съществуващите  стратегия и мерки за сигурност. Тя обхваща географски територията на Столична община, съставена от 4 града – София, Нови Искър, Банкя и Бухово и 34 села, заедно с прилежащите им територии, коментира Орлин Алексиев. За да може Столична община да се изгради като сигурно и спокойно място за работа и живот, в действие влиза система за видеонаблюдение, с която се обхващат над 220 училища и детски заведения и над 130 публични площи общинска собственост, в това число пешеходни зони, подлези, градски градини, паркове, гробищни паркове, паметници, уязвими точки от инфраструктурата. Системата стартира през 2007-а година, като са изградени 4  локални центъра за видеонаблюдение, в които се дават 24-часови дежурства, 7 дни в седмицата, за да бъде осигурено нормалното функциониране на системата.

Със средства от СОПФ е изградена система за видеонаблюдение в общинските детски градини и училища, както и на публични площи. През настоящата 2019-а година със средства от СОПФ ще се финансира разширение на видеосистемата за наблюдение, включваща кварталите „Д. Миленков” – р. „Искър”, ж.к. Красна Поляна, кв. Орландовци и кв. Абдовица, поясни Орлин Алексиев.

Следпразнична депресия

Серията от зимни празници е зашеметяваща. И то буквално. През един доста дълъг период от време се събираме с изключително много хора, близки и  приятели, които са се завърнали от чужбина, роднини от други градове. Като цяло графикът ни е изключително пълен и изпълнен с положителни емоции, че когато това приключи и трябва да се върнем отново на работа и да влезем в ежедневния си коловоз, рязко ни хваща следпразнична депресия.

Студеното време и бързоскриващото се слънце (ако въобще има такова), не допринасят нещата да се подобрят. Точно обратното – спомагат за това да искаме да сме на топло, завити до любимите хора, с които да си разказваме забавни истории или да обсъждаме интересни теми.

Моят съвет за справяне с това състояние е не да го приемате като спад в настроението, а отделено време за вас самите. Да, по време на празниците сте били заобиколени постоянно с хора и със сигурност това ви е изморило, независимо колко добре сте се чувствали през този период.

Приемете, че влизането в нормалното ви ежедневие е просто време за вас. В което ще правите нещо интересно, което сте избрали да ви бъде професия, а като се приберете у дома, ще се насладите на тишината и спокойствието.

Какво по-хубаво от това, нали?

Все пак от всяка ситуация може да се извлече позитив и ви съветвам да намерите вашия в това си настроение. Може пък да ви е от полза!

Новогодишни празненства

Имаше време, когато посрещането и празнуването на Нова година беше голяма еуфория. Винаги се чудех къде, с кого. Избирах най-примамливото предложение и винаги се вълнувах страшно много от това, че предстои най-големият купон.

Вече като възрастен човек посрещането на Новата година за мен е ден като всички останали. Не ме интересува къде ще съм, дали ще стане голяма веселба или нещо подобно. Най-ми е важно да съм с близките си приятели и да когато стане 12 часа да мога да си ги прегърна и да ги целуна и да им пожелая да са здрави и весели. Това може би е най-важното нещо за мен.

От друга страна седят много други хора, които продължават да се стараят да си прекарат възможно най-шармантно. Едни си правят новогодишни екскурзии на интересни и екзотични дестинации. Повечето от които на топли места. Други предпочитат родината, но резервират вили в някоя от красивите ни планини. За последното обаче е важно да се планира от много рано. Защото е много популярно да се прави, а все пак вилите, които се отдават под наем за Нова година, не са чак толкова много. Ето защо повечето желаещи за подобен тип празненство правят резервацията още от началото на лятото.

Това винаги ми се е струвало прекалено. Толкова дълго планиране за една вечер, която се повтаря на всеки 12 месеца… Разбирам да се планира пътуване извън страната или нещо подобно, няколко месеца предварително, но да трябва да резервираш вила, за да празнуваш там… кой знае с кого (защото плановете на хората се променят) ми се вижда прекалено.

Но все пак става въпрос за различни хора, с различни предпочитания и аз няма как да съдя за техните на базата на моите. Единственото, което е важно е да сме здрави и да се забавляваме. Как? Това вече е въпрос на лични предпочитания.

Има ли универсална тайна за успех?

Простият и кратък отговор на този въпрос е “НЕ”! Универсални “тайни” за изход от някакви ситуации или постигане на дадени цели, няма. Животът е твърде сложен и разнообразен, за да можем да изписваме всеобща панацея, която да лекува или дава полезни ходове.

Това, което трябва да запомним е, че хората, времената и културите са различни. Типичен пример за това е българската държава, която от години вече се опитва да стабилизира държавните структури, изпробвайки разнообразни политически и икономически системи, разработени и използвани в напредналите западни държави. Но това, което българските политици и специалисти не разбират е, че нашето общество не е узряло, за да възприема модели от другите държави. Там тези системи и методи работят, защото имат дълга история и традиция в тази насока. Пробвали са, грешали са и са подобрявали метода. А през това време обществата им са имали възможност да асимилират и развият системата.

Един готов, работещ модел, в България трудно би имал успех, защото на първо място нямаме изградени навици и традиции, за да спазваме определени норми. Манталитетът също оказва влияние. На пример не може да се сравняват нации като българската и английската, още повече когато става въпрос за дисциплина.

Ето защо успехът трябва да е личен път. Може би да се взимат примери от по-големите и напреднали, но със сигурност трябва да се пречупват през призмата на народа, традициите и манталитета. Вярно е, че всичко може да се възпита, но за целта са необходими твърда ръка и… време.

Умеем ли да се рекламираме правилно?

Съвсем скоро имах ситуация, в която ми се наложи да подготвям една моя много близка приятелка за второто интервю за работа в живата й. Да, звучи малко странно, предвид, че не сме на години, които да търсим първото си работно място, но при нея така се стекоха обстоятелствата, че тя започна работа в една фирма, в която прекара цели 7 години от живота си, преди да вземе решението, че средата и напрежението там не й влияят положително.

Започна да си търси нова работа, но трябва да отбележа, че тя е от хората, които са лишени от особено добри комуникативни и социални умения. Аз като нейна приятелка и човек, който е завършил Управление на човешки ресурси, се заех със сложната задача да я подготвя за бъдещите й интервюта за работа, на които ще отиде.

Наистина беше ужасно сложна задача да обясниш на такъв тип хора, какъв е смисълът от това да отговориш на въпроса “Разкажете ми малко повече за себе си”. Тя наистина не разбираше защо трябва да го прави това при положение, че всичко което би трябвало да ги интересува е написано в автобиографията й.

Тук не говорим да лъжете в представянето си или нещо подобно. Говорим за това как можете да представите истината (колкото и неблагоприятна да е тя за вас), така че да ви представи в най-добрата светлина. Това е умение, което малко хора владеят, а на всичкото отгоре и трудно се учи.

Съветът ми към всички, на които им предстои интервю за работа е да се подготвят старателно. Да потърсят в Интернет основни въпроси от HR-и и да са се опитат да ги развият, така че да се представят в перфектна светлина.

Помнете, че добрите HR-и наблюдават всичко – от ръкостискането, позицията на тялото ви и прочие, до начина, по който ви тече мисълта и умеете да структурирате изречението си.

Надявам се да съм ви била полезна и ви пожелавам успех в бъдещите начинания!

Време е за училище

Септември месец дойде, а с него и родителите започнаха да се подготвят за началото на новата учебна година. Защо родителите ли? Ами защото те са тези, които трябва да осигурят на децата си раници, обувки, подходящи дрехи, учебни пособия, тетрадки, учебници и какво ли още не, за да могат техните съкровища да се чувстват добре през учебната година.

Това със сигурност е доста стресиращо за родителите, особено за тези, които не разполагат с особено голям месечен бюджет. Тъй като оборудването на един ученик е свързана и с много големи разходи. Спомням си времето, когато аз трябваше да започвам учебната година. И понеже семейството ми беше от тези, които не разполагаха с особено голям бюджет, се започваше едно планиране още от предния месец, на  нещата, които трябва да се купят. Винаги се правеше списък с най-необходимото, а под чертата се пишеха нещата, които можеха да изчакат един-два месеца.

Отивахме в, тогава единствената, голяма верига магазини, защото дам пускаха промоционални пакети с евтини тетрадки и започвахме да избираме и изчисляваме. Всяка една покупка се записваше в списъка и се смяташе колко пари са ни останали от предвидения за тези неща бюджет.

За мен и сестра ми това беше забавен момент като бяхме по-малки, но с течение на годините разбрахме какво напрежение е било това за родителите ни. И въпреки това успяха да ни осигурят всичко необходимо, да ни изучат и да ни направят зрели и самостоятелни индивиди.

За което изключително много им благодаря!

Лято, усмивки и синьо море

Прекрасен сезон е лятото. Топло, с дълги дни и приятни нощи. Това е времето, в което изключително много ни влече към морето, горещият нежен пясък и приятната, прохладна вода. Тази година обаче решихме да посетим една друга част от черноморието, която ни остави без дъх и ни накара да копнеем отново да се върнем там. Това беше северната част на България в районите на Камен бряг, Тюленово, Шабла и Кранево.

Ако не сте били в този район на България ви препоръчвам да отидете задължително. Уникална природа, със страхотен изглед към морето. В Камен бряг има местност, наречена Яйлата, където всеки може да посети скалните жилища. Това са пещери в самия бряг, в които можете да влезете и да се любувате на гледката.

Природата в тази част на страната е повече от приказно различна от тази по южното черноморие. Ниска растителност, подобна на сукуленти. Каменни брегове, различни цветове на земните пластове и обширно безкрайно синьо… морско синьо. Човек се чувства толкова малък и нищожен, застанал на брега, че забравя за всичките си терзания и единственото, което изпитва е силното и несравнимо преклонение пред майката природа.

Колкото повече обикалям из България, толкова повече разбирам, че страната ни крие невероятно красиви кътчета, които не могат да бъдат заменени с нищо друго!

И нека бъде театър

Театърът е изкуството, от което произлизат почти всички останали визуални изкуства. То седи в основата на всичко. Изисква се голям талант и виждане за нещата, за да се представи класическо произведение по интересен и съвременен начин. И в стремежа си да го направят, много от режисьорите преминават границите на добрия вкус и се впускат в абстрактни и неразбираеми интерпретации.

Не ми се беше случвало да си излизам от театър. По средата на представлението. Но съвсем скоро ми се случи. Постановката беше с изключително добри отзиви в пресата и награди от различни български гилдии, но не успя да стигне до мен по никой начин. Стори ми се пошло и недостатъчно хомогенно. На практика пълна какафония от музика танци, някакъв сюжет… облекла и пошли движения.

Трябва ли да се поощрява подобен вид представления? Моето лично мнение е, че не трябва. Защото всеки провъзгласил се за брилянтен творец ще прави порнографии и хората ще се подвеждат да дават парите си за тях. Изкуството е за масите и творците трябва да бъдат готови да посрещнат негативните реакции на публиката.