Днес нагазвам в дълбока и много сложна тема. Задавам един въпрос, чийто отговор е много труден, особено за жените, които трябва да решават дали да напуснат едно семейство, една връзка, един човек, с когото имат общо дете. Веднага бързам да ви дам моя отговор и после ще се аргументирам – само заради децата не си струва да се запазва едно семейство, в което нещата не вървят, в което семейната каруца е излязла от пътя и е затрополяла по камъните. И друг път е ставало въпрос, че искаме или не, любовта понякога си отива, понякога след нея остава едно топло приятелско чувство, чудесно партньорство и разбирателство. Понякога обаче силната и изпепеляваща любов е заместена от точно толкова силна и изпепеляваща непоносимост, бурни семейни скандали, агресия, понякога и физическа. Питам ви, струва ли си да се запазват такива отношения само заради детето?! И дали това е в негов интерес? Децата преди всичко искат да живеят в спокойна среда и родителите им да са щастливи, а не да са заедно. А ако родителите са докарали отношенията си до абсолютна нетърпимост, със сигурност ще са по-щастливи разделени. И не заради детето трябва да крепят отдавна липсващото вече семейство, а точно заради детето трябва да го разрушат и всеки да поеме по нов път. Ще кажете – детето трябва да има двама родители. Те пак ще са двама. Даже в новата ситуация, вече неангажирани с непоносимостта си един към друг, ще му обръщат много повече внимание и ще му дават много повече обич. А обичта е най-важна за децата, не безсмисленото съхраняване на нещо, което отдавна си е отишло.
Блог за любовта
Струва ли си да съхраним семейството само заради децата?
Краят на любовта
Един известен бракоразводен адвокат казваше: Когато се жениш, винаги избирай човек, с когото лесно ще може да се разведеш. Вече може би усещате накъде насочвам днешната тема. А повод за нея взех и от реалния живот, и от едно телевизионно предаване, което гледах в събота. Първият повод – една позната от седем-осем месеца излизаше с едно момче, нещата не вървяха и се стигна до раздяла, при която той й обяснил колко е тъпа, простодушна и неуспешна. И вторият повод – телевизионното предаване на Лора Крумова, в което тя гостуваше на бившия премиер Сергей Станишев и новата му партньорка, където той обясни как са успели да запазят с Елена Йончева топли приятелски взаимоотношения, даже когато излизали извън града й оставял да се грижи за кучето му. Два противоположни примера за това, как може да приключи една любов – първият е с озлобление и ненавист и вторият – със запазването на едни нормални и топли човешки взаимоотношения. Какво печели човек, ако реши да прекрати отношенията си с партньора по първия начин – нищо, само още болка, негативни емоции, омраза. И оттам много по-труден и дълъг път към следващата любов. Защото сърцето на озлобения човек трудно се отваря за нова връзка. А, печели и един неприятел, обикновено за цял живот, защото обидата от обичан човек най-трудно се забравя и прощава. Какво печелим, ако въпреки обидата и болката от раздялата прекратим отношенията си по човешки и цивилизовано – печелим още един приятел, при това проверен в една нелека житейска ситуация, човек, който може да ни даде много ценни съвети в бъдеще, защото ни познава много по-добре от старите ни приятели даже. Затова нека не превръщаме края на любовта във война, а в началото на едно истинско приятелство.
Неприятните изненади в любовта – шанс за ново начало
Мислех, днес да пиша на друга тема, ама нали знаете, че животът е това, което се случва, докато кроим планове. Една приятелка ми писа на скайпа, не се бяхме чували отдавна. Развеждали се със съпруга си. Тя отдавна ми е споделяла, че имат проблеми – той преди две-три години премести доста успешния си строителен бизнес в София и взел, че си хванал една двайсетгодишна, даже май е била и по-малка тогава, приятелка и заживял с нея. Аз за разликата във възрастта на двамата партньори и проблемите, които могат да възникнат от това, съм писала и друг път. Но сега думата ми е за това, защо, като наближат и прескочат четиридесетте, особено ако са се замогнали и финансово, всички мъже полудяват за млади момичета, обикновено на възрастта на синовете или дъщерите им, и зарязват красивите си, само че не толкова млади, жени.
Бих си помислила, че е търсене на любовта в една по-зряла, по-осъзната възраст, но не мисля – едва ли тези мъже си правят илюзии за мотивите на тия млади момичета да са с тях, а не с някой приятно изглеждащ младеж на тяхната възраст, с когото със сигурност имат много повече какво да си кажат. Какво е тогава? Според мене е жалба за младост. Криза на средната възраст. Мислят си, че така могат да поспрат времето. Това обаче не е възможно. Най-много да изгубят любовта и доверието, градени с годините. Аз обаче виждам нещо положително в цялата история и казах на приятелката си – приеми го като подарък от съдбата, като втори шанс да започнеш живота си отново, но по по-добър начин. Такъв е и съветът ми към вас, скъпи приятели – приемайте неприятните изненади в любовта като възможност за ново начало.
Мобилтел приложения
Случвало ли ви се е да си зарежете телефона в едната стая, докато си седите пред компютъра в другата. На мен ми се случва непрекъснато. Не знам какво става, но не мога да свикна като съм вкъщи да го нося навсякъде с мен. Приятелите ми се сърдят и си мислят, че нарочно не им вдигам, докато усилено ми изтощават батерията на смартфона с продължителното набиране. Днес, за щастие, открих решението на този проблем с едно приложение за телефона – казва се Мобилтел Spot. Не знам защо досега не съм се ровила в приложенията на Мтел, но тази програмка е чудесна за целта. Самото приложение се инсталира на компютъра и когато ми звънне някой – освен, че ми звъни смартфона, ми звъни и компютъра. Дори не е нужно да ставам от компютъра, а директно мога да вдигна от там и да проведа разговора. Доста находчива програмка, браво на Мобилтел, че са се сетили. В описанието и на сайта пише, че дори има някакво намаление за провеждане на разговори до чужбина.
Досега от приложенията бях ползвала единствено Opera Mini браузъра, който се води оптимизиран специално за смартфони, но вече ще следя редовно за най-новите приложения от сайта на Мтел, понеже никога не знаеш какво може да ти свърши работа. Дано да съм помогнала на някой, който се е сблъсквал с моя проблем или просто не обича да става от стола много, много.
Колко важно е чувството за хумор в любовта
Здравейте, приятели! Сигурно и на вас ви е направило впечатление, че едно от най-честите изисквания към бъдещия партньор в сайтовете за запознанства, е чувството за хумор. Затова в днешната тема ще поразсъждавам върху това, колко важно е чувството за хумор в любовта – умението да се пошегуваш на точното място в точното време.
Представете си ситуация – жена се намира в компанията на двама мъже с приятен външен вид, единият и сериозен и скован, а другият постоянно се шегува и я кара да се смее. Как мислите, кой от двамата ще предизвика нейното благоразположение? Учените, за които явно този въпрос също представлява интерес, твърдят, че това ще е мъжът, който се шегува. Аз, без да имам научни тежнения в тази област, с абсолютна убеденост ще ви кажа същото. Защото жените обичат остроумните мъже, а мъжете обичат жените, които разбират и харесват техния хумор. В американски университет е проведен е опит с 300 студенти – раздадени са им фотографии, правени от различни хора от срещуположния пол, като е трябвало те да добавят отдолу някакъв коментар. Едни от коментарите били сериозни, други – смешни. Трябва ли да ви казвам, че смешните и шеговитите коментари са се харесали много повече на момичетата. Мъжете, които са ги писали, жените, без да са ги виждали, преценявали като симпатични, дружелюбни и предразполагащи към себе си. Изненадата за психолозите обаче дошла от факта, че остроумните коментари и забележки на жените под снимките никак не впечатлили мъжете. Нормално – мъжете не търпят конкуренция, особено от жена. И какво се оказва, че секретът за щастие в двойката е прост – мъжът да може да разсмее жената, а жената да може да се смее на неговите шеги. Добрата новина е, че за жените е по-лесно, защото винаги може да изиграеш, че ти е смешно, но за мъжете – не толкова. Защото, ако нямаш чувство за хумор – обикновено е за цял живот 
Флиртът на работното място и опасностите, които носи
Здравейте. Може би очаквате да размишлявам върху днешната тема в посока как флиртът може да помогне на любовта. Но не. Няма да е тази посоката на днешните ми разсъждения. Защото днес изборът ми на тема е продиктуван от съвсем конкретен житейски пример. Става дума за моя приятелка, която е семейна от дълги години, с много успешен и щастлив брак. От известно време обаче ми споделя за флирт, който се случва на работното й място – с неин колега. Няколко пъти излизат на кафе, постоянни телефонни разговори, есемеси, според нея нищо сериозно, нищо, което може да застраши брака й. Но според мен интересът й към въпросния мъж расте с всеки изминат ден, знаете отстрани тези неща се виждат по-добре, и нещата излизат извън контрол. Та този случай ми даде повод за днешната тема. И тезата ми е, че флиртът на работното място носи реални рискове за сериозните връзки на участващите в него. Дългото време, прекарвано с колеги, общите интереси, които имате покрай професията, споделяне на общи проблеми – всичко това създава усещане за близост. Отначало нещата започват като невинна закачка с цел разнообразяване на трудовото ежедневие, но много често капанът на флирта щраква и се оказва, че вместо да разведри ежедневието, човек си го е натоварил с извънбрачна връзка, измъкването от която невинаги е толкова лесно. Затова моят съвет е: ако имате сериозна връзка, не започвайте нещо, което никой не знае как ще завърши, избягвайте лековати офис флиртове, освен че могат да съсипят отношения, градени с години, нерядко тези закачки имат фатални последствия и за професионалното ви бъдеще.
Любовта и голямата разлика във възрастта на партньорите
Здравейте, приятели! Ето че дойде и новата 2012 година, дано тя да бъде по-щедра от всичките предишни години и да донесе много любов в сърцата ни. И през новата година аз ще бъда все така с вас и все така ще разсъждаваме заедно върху теми, свързани с любовта, партньорството и романтиката. Към днешната тема за размисъл ме подтикна един съвсем пресен разговор с моя съученичка и приятелка, която от години живее и работи в Гърция. Но сега, по празниците, си беше тук, видяхме се по на кафе и по време на разговорите стана дума за наша обща позната, която дълги години имаше връзка с мъж, около 25 години по-възрастен от нея. Стана ясно, че наскоро са се разделили, ей така без сериозна причина, момичето решава и слага край на връзката. Въпросът, който си задавам оттогава насам, е имат ли бъдеще връзки с толкова голяма възрастова разлика между двамата партньори, без значение дали мъжът, или жената са по-млади или по-възрастни? Пак ви предупреждавам, че като всички мнения, които съм изказала досега, и това е силно субективно и не мога да го налагам като единствено вярно или меродавно. Личното ми мнение е, че връзки с голяма разлика във възрастта, даже и при наличие на силни и трайни чувства, нямат бъдеще в една по-далечна перспектива – когато жената е на 20, а мъжът на 43 примерно, разликата във възрастта няма никакво значение в началото, само след десетина години обаче си мисля, че започват сериозните проблеми. И никак не е задължително те да са свързани с физиология или с външен вид, по-скоро са свързани с различното виждане на двамата партньори за това, как трябва да протича животът им. Една жена на 30 е във вихъра на танца, живее й се, дърпат я публични изяви. Докато мъжът на 50 вече се е кротнал и търси само и единствено домашния уют. Затова си мисля, че в повечето случаи такива връзки след известно време се разпадат, обикновено даже и без сериозна причина, просто различен вкус към живота в различните възрасти. Иначе смятам, че нищо не пречи да изживееш голямата си любов, даже и партньорът ти да е с двайсетина години по-стар или по-млад от тебе, просто не трябва да се чертаят дългосрочни планове.
Любов или кариера
Здравейте, приятели!
Днес ще поразсъждавам върху един избор, който понякога трябва да направим. Любовта или кариерата? И за да бъда по-ясна, веднага ще ви дам конкретен житейски пример: двама млади, обичат се, отдавна са заедно и на единият от двамата му се отдава уникален професионален шанс, който обаче е свързан с дълго пребиваване в далечна чужда страна, където партньорът му не може да го придружи. Какво да направим – да останем с любимия човек и да се простим с идеята за израстване в професията или обратното – да си стегнем куфарите и да зарежем дългогодишната си връзка заради професионалното израстване. Труден е изборът, нали? И да ви кажа честно, за себе си нямам еднозначен отговор, затова просто ще поразсъждавам. Да речем, че изберем варианта да останем с любимия човек и да загърбим професионалния шанс, с който ни е дарила съдбата. Мисля си обаче, че рискът оттук нататък да обвиняваме, макар и негласно, партньора си за това, че ни е попречил, е доста голям, както е голяма вероятността до живот да съжаляваме за пропиления професионален шанс. Втора възможност – потегляме за далечната страна, правим бляскава кариера, но… оставаме сами. Не всеки ден срещаме сродна душа, нали. Пък кариерата и парите не могат да ни донесат онази топлина и удовлетворение, което ни носи времето, прекарано с любим човек. Заплетена работа – имам чувството, че каквото и да избере човек, все ще се чувства в известен смисъл недостатъчен. Затова за първи път няма да ви дам съвет. Само ще ви пожелая никога да не сте изправени пред подобен избор.
Високото самочувствие, ниското самочувствие и любовта
Здравейте, приятели! Преди няколко дни гледах една страхотна екранизация на “Гордост и предразсъдъци” на Джейн Остин, роман, който казва много истини за любовта, и така ми хрумна днешната тема за размисъл. Разбира се, филмът ми даде само отправната точка. А иначе ми се иска да поразсъждавам върху това как самочувствието, било то ниско или високо, влияе на любовта. Тезата ми е, че в непремерено количество и ниското, и високото самочувствие създават проблеми в общуването на двата пола. Ниската самооценка, неувереността в собствената значимост не само предпоставя една болезнена нерешителност при установяването на начален котнакт с обекта на желанията, но и на един по-късен етап, при вече реализирана връзка, може да доведе до болезнени прояви на ревност и постоянни обвинения към партньора . Така че, ако имате ниско самочувствие, вие задължително трябва да започнете да го повишавате – уважавайте се и се ценете повече, в тази посока много полезни могат да ви бъдат книги или статии за личностно израстване, има ги в излишък в интернет. Не прекалявайте обаче, защото твърде високото и неподплатено самочувствие също може да ви създаде сериозни проблеми в любовта. Да, то може да ви донесе успехи в работата, в ученето, в кариерата, но твърде високата самооценка никога не носи щастие в личния живот и семейството. Такива хора обикновено обичат само себе си и никого другиго. Те се смятат за най-хубавите, най-умните и никой не е значим като тях. Опияняват от собствения си глас и не слушат никого. Такива хора, без значение мъже или жени, много често се превръщат в тирани в личните си отношения, оскърбяват и нараняват, защото освен тях няма нищо стойностно. В заключение – както при много други проблеми, които сме обсъждали, и тук истината е в мярката. Крайностите и в живота, и в любовта не вещаят нищо добро.
Несподелената любов
Здравейте!
Снощи, като си легнах, почти бях заспала вече, ми хрумна, че съм писала за всякакви видове любови в блога си, ама май за тази, която се среща най-често в живота и почти няма човек, който да не се е сблъсквал с нея, съм забравила да пиша. Така се стигна и до днешната тема за несподелената любов. Какво да правим, ако ни се случи да попаднем в капана на несподелената любов? Различните хора реагират по различен начин. Примирението е една от възможните реакции. Обикновено така постъпват слабите хора, които нямат развити съпротивителни сили – те просто си тръгват и не поглеждат назад. Понякога обаче тази реакция, макар и да изглежда примиренческа, е доста мъдра, особено когато няма никакви изгледи някога да получим взаимност. Друга възможност е изчакването. Много хора избират този вариант, надявайки се ,че човекът, в когото са влюбени, някой ден може да получи просветление и да разбере какъв добър и привлекателен човек стои до него. Всъщност, макар и не много често, такъв развой се случва. Трета стратегия, която понякога сработва много добре, е да демонстрирате безразличие и пренебрежение – развоят понякога е неочакван, отначало се задействат амбиции у отсрещния, но на по-късен етап не е изключена и появата на истинска любов. Четвърти прибягват до манипулации и интриги, но аз лично не ви съветвам да пробвате това – даже и да доведе до някакви резултати, те никак няма да са дълготрайни. Но както и да решите да подходите, запомнете едно – несподелената любов не е присъда, все някой ден ще намерите сродната си душа. Желая ви успех!