Може и да ви прозвучи странно и несериозно, но една от най-съществените отлики на страстта от любовта, е времето. Само то може да определи какво чувства човек – защото страстта, за разлика от дълбоките чувства, е непостоянна и мимолетна. Тя е като експлозия, емоциите лудеят, сърцето бие ускорено, но това състояние не е дълготрайно. Обикновено то е продиктувано от химическите реакции вътре в организма ви, или иначе казано прилив на хормони – и под тяхно въздействие първото, което търсите, е физическа близост. Когато обаче тези емоции отшумят, не остава абсолютно нищо. По темата за истинската любов съм писал много статии и няма никакъв смисъл да се повтарям. Мисля, сами можете да направите разликата между това, мимолетното, и онова, истинското и дълготрайното. А що се отнася до това може ли едното чувство да премине в другото, моето лично мнение е, че това е почти невъзможно – това са две съвършено различни неща. Разбира се, много съм чела и слушала за това, как страстта преминава в любов, но аз лично не вярвам в тази развръзка. Възможно е страстта да премине в някакво друго чувство или привързаност, но в голямата любов едва ли. И всеки човек, който иска да е честен пред себе си и пред партньора си, трябва да се научи да разбира тези две чувства и да прави разлика между тях.

Като че ли много време започнахме да отделяме да говорим и да мислим за красота, да градим някакви идели за външния си вид, от които после сами страдаме. Преследваме трудно постижими цели, искаме да станем с идеален външен вид. За какво ни е?! В преследването на чужди стандарти за красота – изтощителни диети, пластични интервенции – много често губим истинската си същност. В повечето случаи тези усилия към изкуствени подобрения на външния вид не водят до нищо добро – като че ли загубите са много повече от печалбите. Най-често резултатите са разбито здраве и нестабилно състояние на ума. Затова погледнете на себе си от друга страна – всеки човек е уникален и различен и това е предимството му пред другите. Мъдрите хора са казали: ако искаш другите да те обичат, първо сам обикни себе си – такъв, какъвто си. Затова мисля, че е абсолютно ненужно човек да ограбва организма си, за да се хареса на някого. Пък и блестящият външен вид никого не е бил гаранция за щастливо партньорство. Всички знаем толкова примери за недотам привлекателни като външност хора, реализирали хармонична връзка, и, обратно – за много красиви, но самотни хора. Затова – не превръщайте красотата в самоцел и в мъчително изживяване. Сама по себе си тя не носи щастие.