Блог за любовта

Харесване по детски и реалността

hrislove — Tue, 21 Feb 2012 13:33:56 +0000

Според мен вярата в любовта се изгражда още от най-ранна детска възраст. В днешно време е трудно да разгадаеш дали човека до теб наистина те обича или зад маската на привидно влюбен, той крие единствено свои интереси. Тези мисли не могат да минат през детското съзнание, защото то е чисто и непокварено. Сигурно много от вас си спомнят първия трепет, който започва винаги с харесването. Моите спомени ме пренасят доста назад във времето, когато моето и още едно приятелско семейство се бяха организирали заедно да ходят на море. Тогава се запознах с детето на приятелското семейство и двамата през цялото време сме си играли. Бяха едни прекрасни мигове, които може би ще помня винаги. Най-неприятното беше, когато трябваше да си тръгваме. Честно казано имаше много сълзи, когато се прибрахме вкъщи. Тогава осъзнах, че това момче много ми харесва, което аз определям като моето първо мини-влюбване. Тъй като бяхме от различни градове в най-добрия случай можеше да се виждаме само веднъж всяко лято, но дори и това не се случваше. Та следващият ми спомен и сблъсък с реалността беше, когато пак се видяхме, но вече пораснали. Не мога да ви опиша какъв шок беше за мен, когато видях неговата пораснала версия – нищо общо с това, което ми се беше запечатало в съзнанието. И като капак на всичко, въпросното момче дори не си спомняше, че сме си играли някога като малки. Бях изумена просто как е възможно на мен да ми е останал такъв силен отпечатък в съзнанието, а в неговото да няма и следа. Почувствах се много глупаво и това вече го причислявам към първата ми несподелена любов И все пак спомените са си спомени и винаги ще топлят.

LOVE.NET

hrislove — Fri, 17 Feb 2012 12:24:11 +0000

Странно за един флагман на любовта и изгубената романтика като мен, но чак тия дни успях да гледам нашумелия напоследък (и покрай арестите за незаконното му разпространение в интернет) български филм LOVE.NET. Като художествен факт филмът носи редица от слабостите на съвременното българско кино – слаб сценарий, изкуствени диалози, които няма как да не доведат до много неубедителното на моменти актьорско присъствие на иначе доста талантливите ни млади актьори, и много силен уклон към документалното, който уклон би бил подходящ за документален филм, но не и за игрален, какъвто се води LOVE.NET. Като изключим всичко това, авторите на филма са успели да го превърнат в едно наистина достоверно свидетелство за това, какво се случва в интернет пространството, в социалните мрежи и в сайтовете за запознанства. И да отговорят на един въпрос, който и аз нееднократно съм задавала от страниците на блога си и заедно с вас сме търсили отговора му. Са ли сайтовете за запознанство и въобще виртуалното пространство най-подходящото място, където да срещнеш любовта? И мисля, че в отговора на този въпрос сме единодушни със създателите на филма. Не знам дали ви направи впечатление интериорът във филма – луксозен и красив, но не съвсем достижим за средния човек. Такива са по същество и интернет контактите – красиви, идеални, не като в нормалния живот, но пък често лъжливи, неистински и недостижими. И както стана във филма, така се случва и в реалния живот – докато търсим нереално красивото и съвършеното в интернет пространството, губейки ценно време и емоции, се оказва, че то стои на дивана в съседната стая.

Свети Валентин, или как да превърнем всеки ден в Празник на влюбените

hrislove — Tue, 14 Feb 2012 10:20:53 +0000

Всяка година по това време – 14 февруари – в мене се навдига едно недоволство. Ще кажете защо пък точно около Деня на влюбените. Ами идва ми в повече това преекспониране на празника. Още от средата на януари търговците започнаха да ни заливат с всевъзможни предложния за подаръци и изненади, които може, не може – ТРЯБВА, да направим на любимия човек – като се започне от керамични чаши със сърчица, възглавнички с любовни мотиви, кутии с шоколадови бонбони с формата на сърце, специални серии вино, посветени на празничния ден, екскурзии за влюбени и т. н. , т. н. На самия 14 февруари ще видите по магазините изнервени мъже и жени, които тичат в студа от магазин в магазин, за да намерят нещо подходящо за любимия, в голяма част от случаите само защото е празник, само защото всички го правят, само защото трябва. Ей тая комерсиализация и превръщането на любовта в индустрия ме дразни много. Също така и концентрирането на внимание, надежди и очаквания в един-единствен ден от годината. Смятам, че любовта трябва да има 364 специални и празнични дни в годината и евентуално, ей така за разнообразие, един почивен ден. Любовта е крехко цвете, което изисква грижи, внимание, подаръци и изненади всеки божи ден. Мисля, че една кутия с хубави шоколадови бонбони или хубав букет с пролетни цветя би зарадвала много повече любимата ви, ако е подарена ей така без повод, просто защото държите да й доставите радост. Защото тези непринудените, недирижираните, ежедневните празници на любовта са по-истински от тези на търговците.

Езика на любовта

hrislove — Sat, 11 Feb 2012 09:02:09 +0000

Любовта е едно понятие, което вече има толкова много определения, почти всеки има някакво разбиране за любовта. Чували сме много прословути фрази за любовта – “За любовта няма граници”, “Любовта е сляпа” и още много подобни. Някои хора обаче не разбират що е това любов – за тях любовта е взаимно използване, задоволяване на нужди. Тези хора определено не са щастливи, отдадени са на първични си инстинкти и не се замислят за наистина ценните неща. Те не разбират езика на любовта, може би никога не са били влюбени, не са се грижили за никого през живота си и може би биха имали деца единствено ако стане някоя грешка. Факта, че не са се докосвали до любовта е голям емоционален пропуск според мен. В повечето случаи тези хора са егоисти и не разбират основната коцепция на любовта, която е безрезервно да се раздаваш за човека, когото обичаш.
Най-хубавия момент е когато се срещнат двама души, които без значение колко различни са, от коя националност са, какъв език говорят, и успяват да се разбират чрез езика на любовта. Защото, когато човек е влюбен всички проблеми остават на заден план и в центъра е само един човек – не вие, а човека, в който сте влюбени. Затова хората казват, че любовта е водещото чувство, което кара хората да са по-добри. Влюбеният човек е щастлив, той вижда света от възможнато най-позитивната страна, той е готов да преодолее всякакви препятствия, които му поднася живота, защото знае, че има някой до себе си, който го обича и който той обича.
Влюбвайте се по-често – любовта ще спаси света

Сватба – да или не

hrislove — Wed, 08 Feb 2012 08:31:39 +0000

Това е днешната ми тема. И за да я изясня от самото начало – тя не е брак или не, а сватба – да или не. Тоест, когато двама влюбени са решила да свържат с подпис съдбите си, трябва ли да правят шумно и скъпо сватбено тържество, или не е необходимо. Всяка двойка, разбира се, има свое виждане по въпроса, и ако и двамата са на едно мнение, без значение какво е то, няма проблеми. Проблемите обаче идват, ако мнението на двамата партньори по отношение на сватбеното тържество съществено се разминават, тогава това става и първият тест, на който животът подлага партньорите в съвместното им съжителство. Добре е, за да не остане усещане у нито един от двамата партньори, че само той е направил компромис в ситуацията, компромисите да бъдат и от двете страни и позицията да се сближи някъде по средата, доколкото това е възможно. Това би било едно добро начало и хубав модел за начина, по който да разрешават и конфликтите, които ще възникнат в бъдещия им живот заедно. Иначе, ако решат все пак да направят скъпо и пищно тържество, с което да ознаменуват началото на общия си път, това отдавна не изисква инвестиция на време и нерви – има специализирани сватбени агенции, които правят деня незабравим, като се грижат за комфорта на гостите и младоженците, като се започне от най-дребните и се стигне до най-важните неща. Лично моето мнение по въпроса е ЗА сватбено тържество – но нещо непретенциозно, нещо като купон за приятели в неформална обстановка. И мисля, че ако младоженците и роднините им имат пари за харчене, по-добрият вариант от скъпо сватбено увеселение, в което за първи път виждаш някои далечни роднини, е примерно екскурзия в някое красиво и романтично кътче, което ще помните дълго време и ще ви донесе незабравими семейни спомени.

Кумирите и любовта

hrislove — Sun, 05 Feb 2012 11:17:15 +0000

В почивните дни, докато си ровех в интернет, попаднах на информация за сватбата на кралицата на съветската естрада Алла Пугачова с около трийсетина години по-младия от нея Максим Галкин. Още отсега ви казвам обаче, че тема на днешните ми разсъждения няма да бъде разликата във възрастта на партньорите не само защото тая тема вече сме я разисквали, а и защото при жени от величината на Алла Пугачова разговор и размисли на тема възраст са нелепи. Покрай тая информация, ми стана интересно, пуснах неин клип с Максим, после втори и така попаднах на филм за историята им с Филип Киркоров. Не знам дали някой от вас си спомнят и въобще дали знаят, че преди години Алла беше омъжена за нашенеца и отношенията им бяха постоянен обект на внимание от страна на журналистите в Русия. Във филма се проследява зараждането и развитието на отношенията им, както и причините, довели до развода. И мисля, че от всички най-близо до истината за отношенията им е един техен приятел, който казва: Филип не гледаше на Алла като на жена, гледаше я като кумир. Ето това изречение ме поведе към днешната ми тема. А тя е може ли да сложим знак на равенство между уважението, обожанието, благоговеенето пред някого и истинската любовта. Категорично не е моят отговор. Любовта, както и друг път съм казвала, преди всичко предполага равнопоставеност, споделеност, близост. Кумирите си обикновено поставяме на пиедестал, което допълнително ги отдалечава от нас. Към тях може да изпитваме обожание, респект, да ги боготворим. То обаче няма нищо общо с любовта. И е добре да го знаем.

Лидерството и любовта

hrislove — Thu, 02 Feb 2012 08:19:40 +0000

Здравейте приятели! Днешната тема ми хрумна по един много необичаен начин. Имам едно малък котарак, на седем месеца е, и е доста агресивен, не търпи чуждо мнение, когато му направя някаква забележка за пакост, която е свършил или върши в момента, налита на бой. И онзи ден на гости ми беше приятел, който от години се занимава с животни и определено има опит в отглеждането и възпитанието им, и той ми каза: Проблемът ви е лидерски. Не можете да се разберете кой да командва. И така ми хрумна, че той лидерският проблем си е основен и в една връзка, и в едно семейство. Вече сигурно разбрахте – това е днешната ми тема. Кой да бъде лидер в семейството – мъжът или жената? И въобще нужно ли е да има лидер? Нашето общество е патриархално и съм сигурна, че по-голяма част от вас ще ми отговорят, че това трябва да е мъжът. Така ли е обаче в действителност? Аз лично познавам много семейства, в които положението е различно – в едните решенията за главните, основополагащите за семейството въпроси се вземат от мъжа, в другите – жената. Да ви кажа честно, нито един от двата варианта мен лично ме устройва. И не смятам, че партньорите от тези двойки, които остават в сянка и играят поддържащата роля, се чувстват пълноценни и достатъчни в семейството. Аз мисля, че в семейството не трябва да има главни и поддържащи актьори – всички трябва да са равни и важните решения трябва да се вземат с участието на всички, включително и на децата. Защото желанието за лидерство обикновено води до тирания, а тиранията, съгласете се, няма нищо общо с любовта.

Взаимната любов

hrislove — Sun, 29 Jan 2012 08:26:01 +0000

Здравейте, приятели! Темата на днешния пост е взаимната любов. Има ли я, или е трудно постижима. Знаете, че всеки гледа живота от собствената си камбанария. Хора, които вече са се опарили от несполучлива любов, ако не са престанали да вярват в съществуването на любовта изобщо, то поне са престанали да вярват в съществуването на точно тази любов – взаимната. Смятат, че обикновено в една връзка само единият от двамата обича истински, а другият просто се оставя да бъде обичан. Лично аз не съм съгласна с тези крайни мнения. Смятам, че в наши дни взаимна, искрена любов се среща рядко, но все пак се случва. Всички ние сме свидетели как в материалното време, в което живеем, много хора се събират да живеят заедно по причини, нямащи нищо общо с любовта – примерно пари, установяване на по-висок социален статус, робуване на общественото мнение и много подобни. Това обаче все още не е повод да престанем да вярваме, че истинската, искрената, споделената, взаимната любов съществува. Повярвайте така е. Нямате полза от това да правите прибързани заключения, ако първата ви връзка не се е получила, ако мъжът, с когото сте били, не е бил стойностен и да казвате, че всички мъже са еднакви и не стават за нищо. Може би просто първия път не сте имали късмет, но пък втория може да се получи. Това, което мога да ви кажа със сигурност е, че взаимна любов съществува, аз съм видяла много такива примери. Но понякога тя не се дава просто така, понякога, за да стигнеш до нея, трябва да преминеш през много житейски трудности. Така че – дерзайте!

Струва ли си да съхраним семейството само заради децата?

hrislove — Thu, 26 Jan 2012 12:46:03 +0000

Днес нагазвам в дълбока и много сложна тема. Задавам един въпрос, чийто отговор е много труден, особено за жените, които трябва да решават дали да напуснат едно семейство, една връзка, един човек, с когото имат общо дете. Веднага бързам да ви дам моя отговор и после ще се аргументирам – само заради децата не си струва да се запазва едно семейство, в което нещата не вървят, в което семейната каруца е излязла от пътя и е затрополяла по камъните. И друг път е ставало въпрос, че искаме или не, любовта понякога си отива, понякога след нея остава едно топло приятелско чувство, чудесно партньорство и разбирателство. Понякога обаче силната и изпепеляваща любов е заместена от точно толкова силна и изпепеляваща непоносимост, бурни семейни скандали, агресия, понякога и физическа. Питам ви, струва ли си да се запазват такива отношения само заради детето?! И дали това е в негов интерес? Децата преди всичко искат да живеят в спокойна среда и родителите им да са щастливи, а не да са заедно. А ако родителите са докарали отношенията си до абсолютна нетърпимост, със сигурност ще са по-щастливи разделени. И не заради детето трябва да крепят отдавна липсващото вече семейство, а точно заради детето трябва да го разрушат и всеки да поеме по нов път. Ще кажете – детето трябва да има двама родители. Те пак ще са двама. Даже в новата ситуация, вече неангажирани с непоносимостта си един към друг, ще му обръщат много повече внимание и ще му дават много повече обич. А обичта е най-важна за децата, не безсмисленото съхраняване на нещо, което отдавна си е отишло.

Краят на любовта

hrislove — Sun, 22 Jan 2012 14:32:55 +0000

Един известен бракоразводен адвокат казваше: Когато се жениш, винаги избирай човек, с когото лесно ще може да се разведеш. Вече може би усещате накъде насочвам днешната тема. А повод за нея взех и от реалния живот, и от едно телевизионно предаване, което гледах в събота. Първият повод – една позната от седем-осем месеца излизаше с едно момче, нещата не вървяха и се стигна до раздяла, при която той й обяснил колко е тъпа, простодушна и неуспешна. И вторият повод – телевизионното предаване на Лора Крумова, в което тя гостуваше на бившия премиер Сергей Станишев и новата му партньорка, където той обясни как са успели да запазят с Елена Йончева топли приятелски взаимоотношения, даже когато излизали извън града й оставял да се грижи за кучето му. Два противоположни примера за това, как може да приключи една любов – първият е с озлобление и ненавист и вторият – със запазването на едни нормални и топли човешки взаимоотношения. Какво печели човек, ако реши да прекрати отношенията си с партньора по първия начин – нищо, само още болка, негативни емоции, омраза. И оттам много по-труден и дълъг път към следващата любов. Защото сърцето на озлобения човек трудно се отваря за нова връзка. А, печели и един неприятел, обикновено за цял живот, защото обидата от обичан човек най-трудно се забравя и прощава. Какво печелим, ако въпреки обидата и болката от раздялата прекратим отношенията си по човешки и цивилизовано – печелим още един приятел, при това проверен в една нелека житейска ситуация, човек, който може да ни даде много ценни съвети в бъдеще, защото ни познава много по-добре от старите ни приятели даже. Затова нека не превръщаме края на любовта във война, а в началото на едно истинско приятелство.