Харесване по детски и реалността

Несподелена любовСпоред мен вярата в любовта се изгражда още от най-ранна детска възраст. В днешно време е трудно да разгадаеш дали човека до теб наистина те обича или зад маската на привидно влюбен, той крие единствено свои интереси. Тези мисли не могат да минат през детското съзнание, защото то е чисто и непокварено. Сигурно много от вас си спомнят първия трепет, който започва винаги с харесването. Моите спомени ме пренасят доста назад във времето, когато моето и още едно приятелско семейство се бяха организирали заедно да ходят на море. Тогава се запознах с детето на приятелското семейство и двамата през цялото време сме си играли. Бяха едни прекрасни мигове, които може би ще помня винаги. Най-неприятното беше, когато трябваше да си тръгваме. Честно казано имаше много сълзи, когато се прибрахме вкъщи. Тогава осъзнах, че това момче много ми харесва, което аз определям като моето първо мини-влюбване. Тъй като бяхме от различни градове в най-добрия случай можеше да се виждаме само веднъж всяко лято, но дори и това не се случваше. Та следващият ми спомен и сблъсък с реалността беше, когато пак се видяхме, но вече пораснали. Не мога да ви опиша какъв шок беше за мен, когато видях неговата пораснала версия – нищо общо с това, което ми се беше запечатало в съзнанието. И като капак на всичко, въпросното момче дори не си спомняше, че сме си играли някога като малки. Бях изумена просто как е възможно на мен да ми е останал такъв силен отпечатък в съзнанието, а в неговото да няма и следа. Почувствах се много глупаво и това вече го причислявам към първата ми несподелена любов 🙂 И все пак спомените са си спомени и винаги ще топлят.

Харесване по детски и реалността
Rate this post

Google+ Comments

Leave a Reply

  Some XHTML allowed.