Лекува ли времето?

Здравейте приятели! Днес ми се иска да поразсъждаваме върху много често употребявания израз времето лекува. Дали наистина с времето болката от раздялата с любим човек намалява, или това са просто красиви думи?! Едва ли има някой от нас, на когото да е непознато чувството на безгранична болка при раздяла с партньор, любим човек, особено ако раздялата е неочаквана и нежелана. Обикновено след първоначалния шок идва една пустота, чувство на безизходица и безпомощност. Това състояние понякога продължава много дълго, защото човек постоянно среща общи познати, минава през места, където е преживявал чувствата си, попада на вещи, които му напомнят за изгубената любов, и при всяко напомняне, при всеки спомен болката се завръща. И тогава приятелите, за да намалят болката и за да помогнат, често казват времето лекува. Дали наистина е така. Според мен – донякъде, но не съвсем. Да, наистина времето може да намали мъката от раздялата, с годините тя наистина става все по-малка и все по-малка, но окончателно не изчезва никога.  Ако е била истинска и дълбока, всяка любов оставя след раздялата отпечатък в душата на човека или както обичат да казват хората – белег на сърцето.  Но за да не зацикля човек на този етап от живота си, за да не тъпче на едно място, трябва въпреки болката да продължи живота си напред и да се научи да гледа философски. Трябва да гледаме на всяка трудност, на всяко сътресение в живота си като на нещо, което ни прави по-силни и ни дава ценен жизнен опит за в бъдеще. В заключение мога да кажа, че времето не лекува, а по-скоро създава илюзия за това, която също ни помага да забравим.

Google+ Comments

Leave a Reply

  Some XHTML allowed.