Несподелената любов

Здравейте!

Снощи, като си легнах, почти бях заспала вече, ми хрумна, че съм писала за всякакви видове любови в блога си, ама май за тази, която се среща най-често в живота и почти няма човек, който да не се е сблъсквал с нея, съм забравила да пиша. Така се стигна и до днешната тема за несподелената любов. Какво да правим, ако ни се случи да попаднем в капана на несподелената любов? Различните хора реагират по различен начин. Примирението е една от възможните реакции. Обикновено така постъпват слабите хора, които нямат развити съпротивителни сили – те просто си тръгват и не поглеждат назад. Понякога обаче тази реакция, макар и да изглежда примиренческа, е доста мъдра, особено когато няма никакви изгледи някога да получим взаимност. Друга възможност е изчакването. Много хора избират този вариант, надявайки се ,че човекът, в когото са влюбени, някой ден може да получи просветление и да разбере какъв добър и привлекателен човек стои до него. Всъщност, макар и не много често, такъв развой се случва. Трета стратегия, която понякога сработва много добре, е да демонстрирате безразличие и пренебрежение – развоят понякога е неочакван, отначало се задействат амбиции у отсрещния, но на по-късен етап не е изключена и появата на истинска любов. Четвърти прибягват до манипулации и интриги, но аз лично не ви съветвам да пробвате това – даже и да доведе до някакви резултати, те никак няма да са дълготрайни. Но както и да решите да подходите, запомнете едно – несподелената любов не е присъда, все някой ден ще намерите сродната си душа. Желая ви успех!

Google+ Comments

Leave a Reply

  Some XHTML allowed.