Неудачник съм и нямам късмет!

losserЗдравейте, приятели! Предлагам днес да поразсъждаваме върху въпроса, какво бихме могли или по-скоро какво трябва да направим, ако смятаме себе си за неудачници и че с каквото и да се захванем, просто сме обречени на неуспех. Хората, които често се разочароват от живота, от себе си, в своите способности и възможности, логично се питат защо се случва така и дали биха могли да променя нещо, за да тръгнат делата им в по-добра посока. Не намирайки сами обективни причини за случващото се, често се обръщат за съвет към роднини, към близки. Не винаги обаче получават необходимото внимание, необходимите съвети и подкрепа, която очакват. Много често вместо думи, които да им дадат увереността, от която имат нужда, те чуват непремерено остри критики и негативни оценки от типа на: за нищо не ставаш, всичко проваляш. Които няма как да им повлияят положително, а още повече снижават и без това ниската им самооценка и с това – шансовете за успех. Което съвсем естествено ги вкарва в нова поредица от неудачи. И идва един такъв момент, в който човек започва да приема неуспеха като нормално състояние, като даденост от съдбата, с която е напълно излишно да води каквато и да е битка. Както казват старите хора: Добрата дума може да помогне на човек да премести планина, а лошата – да го пречупи. И в повечето случаи това пречупване и усещането за неспособност следва хората от най-ранна възраст – от родителите, които с прекалено големите си претенции към децата, които те логично невинаги успяват да покрият, и с прекалените си критики, им внушават – несъзнателно – чувството, че са недостатъчно способни; в по-късни години то може да бъде подхранено от половинката в живота, която започва да натяква, че те никога не правят нещата толкова добре, колкото другите, или не са толкова успешни финансово. Затова, ако ви е натиснал траен песимизъм и мислите, че нещата никога не ви се случват, просто трябва да се поогледате – на първо място да потърсите собствените грешки, на второ място – да видите дали наистина хората от най-близкото ви обкръжение ви дават необходимата подкрепа и разбиране, от които се нуждае всеки един, за да бъде успешен. Признаването на проблема е вече стъпка към решаването му. Игнорирането му и оправдаването със свръхестествени сили и световен заговор – сигурен знак, че никога няма да бъде непреодолян. А истината е, че никой не се ражда неудачник – някой (често и той самият), нещо го прави такъв.

Google+ Comments

Leave a Reply

  Some XHTML allowed.