Родители и деца

Здравейте, приятели! Днес подхващам един доста сериозен проблем и само на пръв поглед не особено близък до тематиката на блога ми – за почитта към родителите. Къде е връзката, ще попитате. Ами в това, че човек обикновено възпроизвежда отношенията от семейството, в което е живял, в това, което създава; начинът, по който се отнася с най-близките си, в контактите си с околните, включително и с партньора си. Огледайте се и ще видите, че съм права. Изключенията от това правило са наистина много малко. Затова смятам за много важно да поговорим какво ние дължим на хората, които са ни отгледали, и по-важното – дали трябва да възприемаме тях като длъжници. С ясното съзнание, че в днешно време подобни приказки и разсъждения ще впечатлят и развълнуват малцина.

zakrila

Все по-често ставаме свидетели на едно абсолютно консуматорско поведение на младите и не толкова млади хора към родителите им. Те изграждат едно усещане, че са им задължени до живот: че трябва да им помагат, да решават всичките им проблеми, да ги издържат дори. И ако по определени причини не го правят – дали защото вече не могат, или смятат, че не е редно, – младите обвиняват, обиждат, нараняват.

Истината обаче е проста и западните общества, които смятаме за студени и стерилни в емоционално отношение, отдавна са достигнали до нея: след двадесетата ни годишнина никой не ни е длъжен, нито пък виновен за нещо – най-малко майките и бащите ни. По-скоро е обратното. Ние имаме да им връщаме грижи и внимание.

И понеже блогът ми все пак е за интимните отношения, е редно да ви дам един съвет. Не се правете, че не забелязвате неуважителното отношение на партньора ви към роднините  му, и още по важно – не си мислете, че то не се отнася до вас. Със сигурност ви засяга в много по-голяма степен, отколкото изглежда в момента.

 

 

Google+ Comments

Leave a Reply

  Some XHTML allowed.