Взаимната любов

Здравейте, приятели! Темата на днешния пост е взаимната любов. Има ли я, или е трудно постижима. Знаете, че всеки гледа живота от собствената си камбанария. Хора, които вече са се опарили от несполучлива любов, ако не са  престанали да вярват в съществуването на любовта изобщо, то поне са престанали да вярват в съществуването на точно тази любов – взаимната. Смятат, че обикновено в една връзка само единият от двамата обича истински, а другият просто се оставя да бъде обичан. Лично аз не съм съгласна с тези крайни мнения. Смятам, че в наши дни взаимна, искрена любов се среща рядко, но все пак се случва. Всички ние сме свидетели как в материалното време, в което живеем, много хора се събират да живеят заедно по причини, нямащи нищо общо с любовта – примерно пари, установяване на по-висок социален статус, робуване на общественото мнение и много подобни. Това обаче все още не е повод да престанем да вярваме, че истинската, искрената, споделената, взаимната любов съществува. Повярвайте така е. Нямате полза от това да правите прибързани заключения, ако първата ви връзка не се е получила, ако мъжът, с когото сте били, не е бил стойностен и да казвате, че всички мъже са еднакви и не стават за нищо. Може би просто първия път не сте имали късмет, но пък втория може да се получи. Това, което мога да ви кажа със сигурност е, че взаимна любов съществува, аз съм видяла много такива примери. Но понякога тя не се дава просто така, понякога, за да стигнеш до нея, трябва да преминеш през много житейски трудности. Така че – дерзайте!

Google+ Comments

  1. Мимо says:

    Безспорен е фактът, че любовта в нейната най-чиста форма /споделената, взаимната/ съществува. С гордост мога да заявя, че се смятам за галеник на съдбата в това отношение. Смятам че всичко е само и единствено въпрос на /нека го нарека/ енергия. И в това се състои целия “проблем”. В отдаването и получаването и. Повечето хора, не са достатъчно силни, за да отдават енергия постоянно. Затова и болшинството от връзките се израждат в борба за надмощие. Хората съчетават своята енергия и след това започват да се борят кой от двамата да я владее. Загубилият винаги плаща цената! 😉 Наистина е толкова просто… С риск да остана неразбран, ще ви кажа, че си струва да се помисли върху това. Та нали самата любов, е чиста енергия. Сила която ни дава крила. Сила която ни кара да се хвърлим в огромния океан на живота с увереността, че можем да разчитаме безрезервно на човека до себе си. Тази именно “енергия”, ни кара да бъдем щастливи, с приповдигнато настроение и самочувствие. Загубата и, по една или друга причина съответно, има съкрушително въздействие върху нас. Но смятам, че взаимната, споделената, разбраната, безграничната /не казвам химерна/ любов, съществува. 🙂

Leave a Reply

  Some XHTML allowed.