За даването и получаването в любовта и в живота

davanenalubovТези дни ми се обади стар познат, винаги е бил много влюбчив, непостоянен и в този смисъл доста неточен и нечестен в отношението си с жените. Обади ми се като на приятел – да сподели, поредното разочарование. Зарязали го – за пореден път. Голяма мъка – не влагам ирония. Обясняваше ми детайлно как сълзите му капели по обувките. Казах му честно и това ще бъде днешната ми тема – в живота и в любовта получаваш това, което даваш. Още свършила-несвършила връзката му, за да се утеши и може би за да се почувства значим, но на гърба на други, той вече пращаше любовни съобщения и даваше аванси на бивши гаджета – обещания някакви, определено на жени, които не са безразлични към него. Попитах го смята ли, че е честно. Не употребява ли хората. И защо после се чувства разочарован, излъган, употребен, зарязан. Това е, така е – получаваш толкова, колкото си дал, връща ти се това, което си направил. В любовта и в живота импулсите са равнозначни – без значение на посоката от която идват и в която отиват. Не може да очакваш да ти се случи нещо хубаво, да ти се случи честна връзка, ако не даваш същото. Няма значение, че си мислиш, че насочваш нечестността към други хора или даже въобще не се замисляш. Честността не трябва и не зависи от това, дали имаш емоционално или друго някакво влечение към някого. Тя е състояние на духа – или я имаш, или не. Ако я нямаш – нямаш право да я изискваш. От човека срещу теб, от хората около теб, от живота, който ти се случва. Това е. Приятелството си е приятелство, справедливостта ми е по-скъпа.

 

Google+ Comments

Leave a Reply

  Some XHTML allowed.