Защо хората са сами?

Здравейте, приятели!

Днес ще ви изложа моята теория за причините много хора, въпреки стремежа и усилията  си да намерят своята половинка в живота, да са сами и самотни. И както винаги, ще се опитам да ви дам ценен съвет. Всеки човек обикновено има собствена представа за това, как трябва да изглежда неговият партньор. И всеки иска партньорът му да е интересен, добър, красив, атлетичен, с чувство за хумор, умен, образован, богат, с една дума – идеален. Идеални хора обаче в живота, както предполагам всички вече знаете, няма. Има ги  в киното, в любовните романи, в живота обикновено се срещат средностатистически хора – с плюсове, с минуси, недотам красиви, не толкова умни, но пък реални. Е, има и такива, които се доближават до идеала, но те пък отдавна са заети. И моята теория е, че хората остават сами някъде по дългия път в преследването на идеал, който не съществува. Бягайки след нереални и примамливи представи, те пропускат реалния човек, който минава покрай тях, защото не пасва съвсем точно на литературния образ, който са си създали. Затова моят съвет: е не преследвайте идеала, а го създавайте! И  в подкрепа на този призив ще ви разкажа един поучителен епизод от любим мой филм – “Москва не вярва на сълзи”. В пункта за химическо чистене на дрехи, където работеше една от главните героини – Люда, дойде генерал с жена си да си получи почистената униформа. След като семейството си тръгна, Люда сподели с колежката си, че тя би стояла много по-добре като жена до генерала. Тогава колежката й отвърна: Знаеш ли през колко мизерни квартири и поделения е минала жена му, докато той стане генерал?

Затова съветът ми е: Не подминавайте някого само защото е редник, винаги може да го направите генерал! 🙂

Google+ Comments

Leave a Reply

  Some XHTML allowed.