Зрялата любов

Здравейте, приятели! Всички вероятно сте чували израза, че любовта не познава възраст. Така е – и много други неща не познава, но за тях друг път ще пиша. Днес ми се иска да обърна поглед към темата за любовта в една по-зряла възраст и за това по-лесна ли е тя от младежките ни любови, или трудностите и задръжките, които сами си налагаме понякога, а понякога и натрупаният отрицателен опит през годините и свързаните с него страхове, я правят по-трудна. Когато сме на двайсет, всичко е лесно, включително и любовта. Лесно се влюбваме, лесно разлюбваме, като деца, които без страх пипат нагорещения котлон за първи път, просто защото не знаят, че пари. Минавайки през годините, опарени и изгорени, натрупали и положителен, и полезен отрицателен опит обаче, ние се променяме, често променяме и подхода и възгледите си към любовта. На една по-зряла възраст, носейки тежестта на биографията си, нещата и в любовта не са нито толкова лесни при случването й, нито пък, не дай боже, при раздялата. Страхът от поредното опарване на котлона е толкова голям, че понякога ние предпочитаме да стоим на студено, само и само да не се опарим – защото знаем, че колкото по на възраст  е човек, толкова по-бавно и трудно заздравяват раните му, включително и душевните. Затова на една по-зряла възраст в любовта нещата стават много по-трудни, но пък когато се случат, са много по-истински, много по-осъзнати, много по-дълбоки.

Предлагам ви и един клип на песента по тия стихове, изпята от Стефан Данаилов. Клипът е с кадри от филма “Дами канят” и не подхожда особено на текста, но песента наистина е хубава – приятно гледане!

Google+ Comments

Leave a Reply

  Some XHTML allowed.