Здравейте, приятели! Днес ми се иска да поговорим за ролята на критиката в отношението между двама души, дали тя играе градивна роля или напротив и има ли правила за това, как трябва да подходим, когато искаме да направим забележка на любимия човек. Като начало трябва да започнем с това, че хората са различни, различни са и техните реакции. Има хора, които с лекота приемат критиката, но има и такива, които не са особено критични към себе си, трудно приемат чуждо мнение или го приемат като вражеско, затова винаги, когато критикуваме, особено що се отнася до любим човек, трябва да бъдем особено внимателни, да намерим най-верния подход към партньора си. В интимните си отношения, особено в началото на една връзка, ние постоянно се опитваме да променим партньора си и вътрешно, и външно по нашите представи за добро и хубаво. И опитвайки се, почти винаги допускаме една и съща грешка – правим го с постоянна и директна критика. Това, за което народът е казал някой да ти пили на главата. Не е приятно някой постоянно да ти дудне за нещо, нали?! Така не се постига нищо. Такава критика не е градивна и не подпомага с нищо връзката, даже пречи. Градивната критика е тази, която е направена в подходящ момент, по подходящ начин и с любов и загриженост към отсрещния човек. Никак не е уместно да критикуваш в момент, когато партньорът има проблем или е сбъркал, да кажеш видя ли, нали ти казвах. В такива моменти се съчувства и помага. А когато бурята отмине, се намира деликатен начин да се поднесе забележката, с такт и добронамереност.