Здравейте, приятели на блога ми. Наясно съм с това, че темата на днешната ми статия не звучи нито любовно, нито романтично. Но както неведнъж е ставало дума на страничката на блога ми, любовта не винаги е еднозначна и не винаги е съпътствана само от приятни изживявания, помисли, намерения. Затова днес ще поговорим за отмъщението от страна на влюбените и за различните и проявления. Когато се влюбваме и обичаме, ние не допускаме мисълта, че може да дойде момент, в който всичко може да се промени. И на мястото на изпепеляващата любов да дойдат завист, обида, злост и желание за отмъщение. Когато ни боли, ние често искаме да прехвърлим болката на другите, още повече, ако смятаме, че вината за това е тяхна, и нерядко прибягваме до различни начини на отмъщение с идеята, че ако човека, когото доскоро сме обичали, а може би и все още обичаме, го заболи, нашата болка някак ще олекне. Абсолютно погрешно. Истината е, че отмъщението не е продуктивно за никого и с него ние не може да решим проблемите си, нито да върнем нещо или някого, когото вече сме изгубили. Или пък че на нас ще ни стане по-леко, ако него го заболи. Ако някой каже, че след предателство в любовта, поне за миг не е изпитвал желание за мъст, ще излъже. Трябва обаче да се научим да се борим с това чувство, защото животът не е толкова дълъг, за да го губим в планове за отмъщение и да изпускаме хубавите мигове, които той ни предлага по същото време. Затова, когато след болезнена раздяла или несправедлива постъпка от страна на доскоро любим човек почувствате нужда от мъст, просто продължете напред. Другото носи само отрова – най-много за вас.