Здравейте, приятели! Времето е чудесно – дойде пролетта, слънцето напече. А знаете, че след пролетта идва лятото, а лятото си е време за влюбване, а пък след лятото идват есента и зимата и много често влюбванията от лятото през есента и зимата намират логично продължение в брак и сватби. Та затова днес реших заедно да поразсъждаваме дали има подходяща възраст за женене. Мненията за това, разбира се, са различни, мотивите също. Но аз, както винаги, ще поразсъждавам за плюсовете и минусите на различните варианти, пък решенията са си ваши. Ранният брак – има предимство, че партньорите все още са с не съвсем укрепнали характери и при добро желание възможността за пасване и нагаждане към особеностите на другия е далеч по-голяма. При всички случаи в едни по-ранни години човек е по-приспособим и по-компромисен, склонен към промени. Но точно от възможността да се променя и от неминуемите промени, които претърпява всеки един, по мое мнение най-бурни между 20 и 30 години идва една от най-големите опасности на ранните бракове – да се окаже, че си станал на 30, вече си се променил и човекът, който е до теб, не е точно това, което новото ти аз иска. Късните бракове – времето за промяна е минало. Успешността им зависи от това, дали си склонен да го приемеш такъв, какъвто е. За промени е немислимо да се говори, компромиси също по-трудно се правят, по-трудно е свикването с недостатъците на партньора. Но пък ако всичко това се случи, късните бракове са далеч по-осъзнати и смислени. Плюсове и минуси – като всичко в живота. Тук даже не е и въпрос на избор – в повечето случаи е, когато дойде сляпата неделя. Може и да е това лято 🙂