Здравейте, приятели. Вече започвам да се удивявам от собствена си недосетливост. Колко време вече списвам блог за любов и романтика, и да не се сетя за нещо от изключителна важност – как трябва да се държим при раздялата, след като с някого сме се срещали в любовен формат за първи път. Щом сте читатели на блога ми, няма как да не сте попадали поне два-три пъти, а някои и по много повече 🙂 в подобна, почти винаги неловка ситуация. Най-често и двамата се питат: трябва ли да целунат другия, когато се разделят. Естествено обсъждаме ситуации, които са протекли видимо приятно и за двамата партньори. Общо взето възможностите са няколко и както винаги съм твърдяла, трябва много внимателно да се преценява конкретната ситуация, за да не се чувстваме после неудобно от някакви неуместни или непремерени свои дествия. Първият възможен развой на събитията е, когато в края единият подаде ръка – това е почти сигурен знак, че вероятно срещата му е била приятна, но не е усетил при нея нещо повече от приятелско чувство. Разбира се, ако човек иска да си нагласи нещата по начин, който го устройват, би могъл да изтълкува това като свенливост или неувереност от отсрещната страна, но ако трябва да бъдем реалисти, когато има емоция на друго ниво, тя рядко избива в ръкостискане. Вторият, далеч по-приятен вариант, е, когато има ясни сигнали от отсрещната страна – обикновено те се изразяват в продължително гледане в очите 🙂 E, какво по-хубаво от това, ако е и взаимно. Тогава някой трябва да вземе инициативата – премерено все пак, макар че в такива случаи взаимността е гарантирана почти на 100 процента. И третата, доста объркваща възможна ситуация е, когато и и момчето, и момичето не бързат да си тръгнат, но и няма ясни позиви за това, как усещат нещата – възможните причини за това са не особена убеденост в степента на харесването, липсваща симпатия, съчетана с неудобство да се изкаже, или пък стеснителност. Какво трябва да се направи – ами просто поговорете, попитайте или пробвайте близост деликатно. Със сигурност ще се изясни – може би не особено приятно за един от двамата, но пък със сигурност честно. А няма нищо по-добро начало и за любовта, и за приятелството от честността и откритостта.