Здравейте, приятели на блога ми – и стари, и нови! Днес ще се постарая да дам отговор на въпроса, който много често си задават хора, които са били изоставени от партньора си, или пък такива, на които по различни причини им се е наложило да прекратят връзка. А именно може ли човек да спре да обича, да разлюби партньора си, да го намрази, при положение че до момента чувствата му са били истински. Мисля, че и друг път съм споделяла категоричната си теза по този въпрос – в живота си обичаме истински само веднъж. Влюбваме се във всичко хубаво и лошо, което е човекът до нас – в начина, по който изглежда, в навиците му, даже и когато не ни харесват, в маниера му на общуване, в отношението му към света и хората. И човекът се превръща в нещо, като нашето второ аз. И ако с времето започва да накипява раздразнителност и нетърпимост към другия, ако се появи неприязън или злоба – то това е най-сигурният знак, че чувствата не са били истински.
Истински обичащите се хора са в състояние да бъдат постоянно заедно, без да си омръзнат или да изградят непоносимост и нетърпимост помежду си. Затова, колкото и изтъркано да звучи, старите хора казват, че времето е най-добрата проверка за силата и истинността на любовта. Когато тя не е лъжовна, много по-лесно се преминава през перипетиите и трудностите, които се появяват на общия житейски път.
Когато хората се обичат, няма виновни и невинни – защото не търсят вини и отговорности. Да, в реалния живот винаги се случват недоразумения и разминавания, идеални отношения съществуват само в приказките. Въпросът е как излизаме от тях.
Когато излезем с истинска враждебност – значи чувствата са били лъжа.
Когато обаче запазим уважението и топлината към партньора си – даже и по някакви причини вече да не сме заедно, това вече е доказана любов.