Преди сключването на брака, в така наречения период на завоевание, партньорите винаги са в добро настроение, изглеждат перфектно, усмихват се широко, изключително доброжелателни са. Когато се разпишат обаче, сякаш влизат в нова роля – с всеки изминал ден те започват не само да показват реалния си образ, но също така и да наблюдават, вече по-трезво, любимия човек. Както казва една добра приятелка: не може човек цял живот да ходи като балерина – на палците на краката си. И наистина е така, изморително е, когато го правиш дълго време – идва моментът, в който трябва да стъпиш на цяло ходило и да започнеш да ходиш, да се държиш както обикновено. И точно това се случва – след сключването на брака хората започват да се държат привично, обичайно, което на практика означава, че вече не показват само добрите страни на характера си, но и лошите – да не се лъжем, във всеки от нас ги има.
Започват да виждат любимия в различни състояния – и в радост, и в гняв; и добре изглеждащ, и не толкова. Ако преди жената винаги е изглеждала перфектно и мъжът не е ставал свидетел на процеса, а само на крайния резултат, то вече процедурите по разкрасяване се правят в негово присъствие. Неща, които преди са били скрити, стават видни. Появява се раздразнение и в известен смисъл – разочарование. И човек започва да се пита защо преди беше приказка, а сега са сиви дни.
Единствената печеливша стратегия е по най-бързия начин да бъдат разрушени въздушните кули, които сме градили до момента. Да приемем човека такъв, какъвто е. С достойнствата и с недостатъците му. И да влезем в новите си роли – на нас самите.