Сигурно редовните читатели на писанията ми ще ме хванат в противоречие с вижданията, които съм излагала до момента, още от заглавието. И в известна степен е така – защото неведнъж съм казвала, че в любовта няма правилни и неправилни неща и начини, има подходящи и неподходящи за конкретната ситуация, за конкретния човек, за целите, в най-хубавия смисъл на тази дума, които си поставяш и гониш на любовното поле.
Все пак обаче има някакви базисни принципи, към които всеки човек с поведение в норма, адекватно за възрастта му, би следвало да се придържа, ако иска да доведе нещата до щастлив край – пък нали на това поле всички искаме точно това.
Спомняте ли си как ви ухажваше момчето, което ви харесваше в началните класове? Със сигурност всички ще си спомните сходна ситуация – нещо, на което аз казвам дърпане за плитките. Да, малките момчета показват симпатиите си към обекта на харесване често по възможно най-неподходящия начин, много често и с физическа агресия. И нормално нивото на емоционална и интелектуална зрялост е такова, че не предполага някакви по-смислени и продуктивни действия.
Лошото е, че доста мъже остават на този инфантилен етап и ползват тези похвати за ухажване от детската градина и в една по-зряла възраст, да не кажа – цял живот. Когато харесват една жена и искат да й покажат одобрението си и желанието си за нещо повече, започват с неуместни забележки, заяждания – дали за умствените й възможности, дали за външния й вид, дали за нещо друго, като си мислят, че по този начин ще й станат интересни и ще я впечатлят.
Между другото, при някои жени се получава. Може би точно при тези представителки на нежния пол, които въпросните инфантилни донжуани заслужават. Лошото е, че те ги използват и при категорията стойностни жени, при които такива повърхностни маневри просто не вървят. По обясними причини. Е, в този смисъл може би по-точното заглавие би било не за правилните начини, а за подходящите обекти.
Но това уточнение за мъжете, които могат да направят разлика между едното и другото, между едните и другите…