Здравейте! Днес ще поразсъждавам за ревността и любовта и за това, кога ревността почва да пречи и убива любовта. Нека не се лъжем – у всеки от нас дреме един собственик, който иска да притежава. По-често в живота тази ни природа се проявава по отношение на вещите, но нерядко я срещаме и в човешките отношения. Когато искаме човекът, когото обичаме, да принадлежи само на нас и на никой друг – тогава говорим за собственическо отношение и ревност. Тук може би трябва да направим разлика между ревността, която е в нормални и здравословни граници, и ревността, която се превръща в болестно състояние. Първата разновидност на ревността не е враг на любовта и когато е в умерени количества, тя понякога даже поддържа интереса във връзката. Втората разновидност обаче е силно негативно чувство, страхът от загуба често води до гняв, агресия, ревнивият човек става лош и раздразнителен и това няма как да не се отрази на връзката. Често връзки в които е налице вторият тип ревност, особено от страна на мъжа, са съпътствани от яростни скандали и физическо и психическо насилие. Как да избегнем ревността, при положение, че от древни времена любовта и ревността вървят ръка за ръка. Ами тук идва мястото на една проста, но много важна думичка в отношенията между двама души – доверието. Ако греша, ме поправете, но аз наистина смятам, че няма как да обичаш истински един човек, а да не му гласуваш доверие. Ако постоянно го подозираш, за каква любов говорим. Затова моят съвет е: старайте се във вашите отношения любовта да е повече от ревността, а най-добре е вместо ревност да има доверие. Обичайте се!