Ако има една неразделна любовна връзка на този свят, то тя е между жената и нейните обувки.
В един момент всяко малко момиченце пораства, изоставя маратонките и кецовете в някой ъгъл и се ориентира към по-елегантните обувки. Разбира се, не спира да хвърля по един носталгичен поглед на предишната си любов от време на време, но осъзнава, че неизбежно е надраснала тази връзка.
И тогава преоткрива една съвсем нова.
Започва да вижда големия асортимент, който се предлага около нея. Вижда обувки с различни цветове, от разнообразни материи, комбинации, височина, такива с тънки, дебели и средно дебели токове, попада на сандали, боти, ботуши, мокасини, платфорфми, класически обувки и още и още.
Мисля, че страстта на жените към нейните обувки се корени именно в този ключов момент на осъзнаване. Колкото повече имаш, толкова повече искаш, нали? И осъзнаваш, че много модели всъщност ти липсват. Ако имаш боти в черно, искаш боти и в кафяво. После ги виждаш с тънък и с дебел ток, искаш и двете. След това осъзнаваш, че чантата ти е сива и не си отива с тях не само цветово, но и като материя, защото тя е кожена, а те – велурени.
Ситуацията се повтаря и с ботушите през зимата. Със сандалите през лятото – когато пък искаш да имаш разнообразни цветове – телесни, сини, розови, зелени, жълти, червени, шарени, на точки и така се задвижва един безкраен кръговрат около жената и нейните обувки. Които понякога си купува, но не винаги обува…