Сигурно всички си спомняте от детството оная приказка за дърваря и мечката, в която основният извод беше: лоша рана заздравява, но лоша дума не се забравя. Вчера гледах поредната серия на предаването “Море от любов” и едната от историите, които разказваше форматът, ме накара да се сетя точно за тази приказка и да поразсъждавам за това, как се отразяват лошите думи върху любовта. Накратко историята: младо момче молеше бившата си приятелка да се върне при него, признаваше си грешките и това, че си е позволявал да я нарича с обидни думи и грозни изрази, с надеждата да му прости. Наталия Симеонова отиде при момичето, то плачеше от спомена за преживените унижения и обиди и каза, че сега, сама, се чувства много по-добре и че всичко е приключило. Разказа случка как късно вечерта, когато вече били заспали, телефонът й звъннал и приятелят й я нарекъл “мръсно животно” само защото звънът на телефона го е събудил. Питам: наистина ли има хора, които си мислят, че любовта може да се съхрани след такива прояви на грубост? Наистина ли можеш да наречеш някого “мръсно животно” и да си мислиш, че това няма да сложи завинаги белег на отношенията ви? Аз също съм доста избухлива и често, когато съм ядосана, ми идва да изстрелям първата обидна дума, която ми е дошла на езика. От опит обаче знам, че винаги има две-три секунди, в които човек може да замълчи. И съветът ми е: не пропускайте тези две-три секунди, защото, даже и да сте казали нещо, което не мислите, това няма как да не помрачи отношенията ви с партньора. Бъдете сигурни, че даже и привидно да ви прости, той никога няма да забрави.