Всяка жена иска да изглежда добре и да е привлекателна. Стараем се да полагаме грижи за външния си вид. Мажем се с хидратиращи кремове, слагаме си какви ли не маски на косите, боядисвам се, изправяме се, къдрим се, гримираме се, пудрим се… Подлагаме се на диети, понякога гладуваме само и само да смъкнем онези няколко килограма, които винаги сме искали.
Знам, че всяка жена има нещо, което не харесва у себе си. Все пак в природата ни е да искаме това, което нямаме. Най-обичайният пример е този с косата. Ако нашата е къдрава, искаме да е права. Ако е права, си мечтаем да е поне начупена. Мислим си какво би било, ако бяхме поне с няколко сантиметра по-високи… или дали не можеше да сме малко по-ниски, за да носим високи обувки по-лесно. Мога да продължа така цял ден, но мисля, че схванахте основната идея. Суетата ни кара винаги да искаме още и винаги да гледам на нас с критично око.
Суетата и навика да се гледаме постоянно в огледало обаче не са в наш плюс. Поне според мен не са. Могат да се превърнат във фиксидея да изглеждаме постоянно добре. Склонна съм да мисля, че дори съвременните селфита, които някои хора си правят всеки ден за щяло и нещяло са именно форма на суета. И тя не е здравословна, може да доведе до пристрастяване и до зависимост постоянно да се самоизтъкваме. Не ме разбирайте погрешно обаче. И аз бих си направила селфи, ако съм на някое готино място и искам да запаметя мига. Струва ли си обаче да го правя всеки път в едно и също заведение с една и съща компания?