Чували сте предполагам, за т.нар. виртуални срещи. Не един и двама души са се запознали през последните няколко години благодарение на дигиталните и онлайн възможности на съвременния свят. Честно да си призная и аз съм си писала с един и двама души, които не познавам реално. Може би под въздействието на любопитство, от интерес или от нужда за периодично разнообразие… знам ли.
Замислих се през последните няколко дни по-обстойно върху темата за виртуалните срещи и реших да споделя моето мнение по темата.
Няма измислена технология до момента, която да се сравни с живия контакт и общуването очи в очи между хората. Дори видео разговорите не са достатъчно ъпгрейднати, че да са стопроцентов заместител на реалните човешки отношения между хората. Ние сме социални животни, имаме нужда от физически контакт. Да не споменавам, че около 70% от информацията, която получаваме за човека срещу нас е в следствие на невербалната ни комуникация с него или нея. Ние си вадим изводи от чуждия начин на обличане, прическа, маниери, поведение и т.н. Дори на подсъзнателно ниво те ни подсказват дали можем да се доверим или да се отдръпнем предпазливо. Виртуалните срещи никога няма да достигнат до това ниво, колкото и да се развиват технологиите. Нищо не е сравнимо със срещата очи в очи. Няма как да опознаете някого истински от разстояние…