Ах, тази Италия, този италиански език и италианските мъже. Слабост са ми и това е! Голяма мечта ми е някой ден да посетя Рим, Венеция, Флоренция, Милано, Неапол, Болоня и мнозина още градове. Мигновено се сещам и за героинята-писателка Елизабет Гилбърт в “Яж, моли се и обичай”, която прекара по няколко месеца в Италия, Индия и накрая на Бали… Ех, как си мечтая и аз за една такава година, изпълнена с емоции! Ще съм доволна и саааамо на няколко седмици в Италия, докато обиколя поне 10 от най-големите им градове. Толкова емоции събужда у мен тази страна – за любов, щастие, удоволствие, радост, наслада, красота. Все хубави неща.
Толкова много ми се ходи в Италия, че дори започнах аматьорски да уча езика. Купих си българо-италиански разговорник. Свалих си приложения на телефона, които съдържат базисни уроци със слушане, учене на думи и фрази и писане. От време на време дори си пускам клипчета от youtube, на които също слушам основни изрази на италиански. Не е толкова трудно, колкото звучи, между другото. В един момент започваш да откриваш логиката на граматиката дори да е лично твоя логика. Важното е, че се учиш. А когато има желание в крайна сметка има и начин. Само след няколко дни тренировки вече мога да казвам базисни изрази и да си поискам кафе от сервитьорка.
Сега остава само да спестя малко пари, за да осъществя италианската си мечта. А ако до мен е и любимият човек, нищо повече няма да ми липсва.