През последните няколко седмици усилено се заговори в публичното пространство за Стратегията за детето, която (по данни на медиите, на които аз лично нямам много голяма вяра) се въвеждат много по-строги мерки за родителството и много по-широк спектър от ситуации, в които да се намесват социалните институции и да бъдат отнемани деца от родителите им.
Това разбира се ужаси българските майки, които се притесниха, че държавата ще може да им вземе детето когато си пожелае. И тъй като вяра в българската държава и институции хората нямат, това беше основателна причина за родителите в страната да изявят притесненията си и да се вдигнат на протест.
Честно да си призная не съм се зачитала сериозно върху текстовете, които искаха да въведат, но разбирам притесненията на майките, които скочиха срещу закона. Поради простата причина, че той е вдъхновен от скандинавски закон, където детето може да свидетелства срещу родителите си и моментално да бъде изведено от семейството си. Част от доводите на родителите бяха, че децата все още не разбират разликата между възпитание и истински тормоз и че във възраст, в която всичко им е криво и най-вече родителите, поради милион незначителни причини, могат да се възползват от във всеки един момент и да си навлекат хиляди неприятности, включително и на своите родители и то от пубертетска наивност и хормони.
А когато стане въпрос за извеждане на дете от семейството му в нашата държава не следва абсолютно нищо хубаво да това дете. Социалната ни система по никакъв начин не е адекватна това би довело до много проблеми.
Но със сигурност съм съгласна, че трябва да има по-стриктни закони за защита на децата, жетви на домашно насилие. За щастие на много протестиращи родители, правителството ни отмени Стратегията за детето и поне за сега няма да се отнемат деца от родителите им за щяло и нещяло.