Септември е към своя край и вече бавно, но сигурно изместваме летните дрехи от гардероба си, с есенните. Започваме по-рядко да оставаме до късно навън, а много по-често предпочитаме да се възползваме от топлата и уютна атмосфера на дома си.
Колкото повече застудява, толкова повече се окопаваме в одеялата си и не искаме да мърдаме навън за нищо на света. И това би било прекрасно за хора, които имат семейства и любим човек, в чиято прегръдка могат да се сгушат и стоплят.
И така бавно, но сигурно и ние като някои големи бозайници, изпадаме в зимен сън. От който буйно се събуждаме при първите по-топли дни от годината.
Честно да си призная в това има известно очарование. Поне за мен. Така по-често намираме време за най-близките ни същества, оставаме само в тяхната компания, и се наслаждаваме на близостта, която имаме или просто възстановяваме тази, която по една или друга причина сме загубили с времето.
Мисля, че е безценно време от годината и трябва да му е наслаждаваме максимално.