В тези интересни времена през 21 век, когато нищо не е сигурно, се нуждаем най-много от любов. Не само от хора, а от всичките ѝ форми и познанства. Именно това ме провокира да намееря нова любов. Неочаквано я открих не къде да е, а в познатата ни класическа музика.
За голяма част от познатите ми слушането на Моцарт, Вивалди, Бетовен е нещо остаряло и скучно. Но за мен няма табута и затова се отправих точно в света на класическата музика. Все пак по време на карантина нямаме чак такова голямо изобилие от възможности, които да вършим.
Първоначално започнах със симфониите, Малка нощна музика, Болеро, Кармен… Неусетно се пренесох в епохи от преди 3 века и рязко се върнах в настоящата. Причината не бе външно влияние, а един нов модерен прочит на класическите изпълнения – този на Дейвид Гарет.
Ако не сте слушали изпълненията на този немски господин, който се появява на сцената с дънки, тениска и вързана коса, то задължително трябва да го направите. Ще останете приятно изненадани. Дейвид е цигулар и заедно с рок банди, китари, изпълнители, балети и сомфонични оркестри създава най-невероятната и приятна комбинация от разнообразни музикални инструменти и добре познати произведения.
Запленена от прекрасните звуци, ви добавям и линк към едно от любимите ми изпълнения – Кармен.
https://www.youtube.com/watch?v=lgzA4aJpbdY&list=RD2ltQGDOCP9I&index=9
