Като всеки човек и аз имам комплекси. Несигурност, неодобрение, срам – до тези състояния ме довеждат. Точно подобни чувства ме карат да не показвам истинското си аз, а да се съобразявам с останалите и мненията ми.
Това е пагубно за човешка същност и аз се боря усилено с егото си, което ме вкарва в режим „ти не си перфектна“. Хубавото е, че поне разбрах, че наистина не съм и в това няма нищо лошо. Чисто визуално всеки малък дефект, който в нашите очи е нещо огромно, е поправим. Особено пък в двадесет и първи век, когато пластичната хирургия е толкова напреднала.
Вече съм спокойна за себе си, но пък се появи и притеснението относно днешните деца. Бях свидетел как дете на 8-годишна възраст се притесняваше от леко облите си форми и само се постави на диета. Защо трябва да налагаме подобни стандартни за идеал, които дори от най-ранна детска възраст повлияват на психиката?
Именно един такъв комплекс от първите години може сериозно да повлияе върху по-нататъшното съзнателно развитие. Той може да остане и да те преследва през целия ти живот. Като товар, който винаги е с теб и ти пречи. Ако не го приемеш и не забравиш за него, той винаги ще оказва своята тежест, рефлектираща пряко върху теб.
Поради тази причина трябва да се откажем от преследването на идеали. Колко по-лесно е ако се извисяваш в собствения си небосклон, отколкото да покоряваш чужд. Моят апел, изразен чрез създаването на специален материал в блога ми, е да бъдем себе си без угризения. Хора от всички възрасти, пречупете се и дайте воля на собствените копнежи, без значение колко странни за останалите са те. Бъдете!
