Наскоро се сетих за думите на моя приятелка. Точно след първото ми ходене в Париж, тя ми каза една известна фраза. Аз ще я перифразирам и звучи така, че няма никакво значение дали обувките ти са на три години, когато с тях си обиколил най-мечтаните места. Кара те да се замислиш, нали? Е, и аз поразсъждавах по темата.
Може би реших да споделя този материал в блога, защото липсата на пътувания през последната година настина ми повлия. Не искам да звуча като лигла, която мрънка за екскурзии, когато хора страдат. Но все пак психическото здраве и вътрешната удовлетвореност са също толкова важни, колкото и физическите.
Къде бяха ходили моите нови обувки през последните 12 месеца? Казвам нови, защото за това време наистина не съм ги носила много. Може би най-много пъти посетиха магазина за хранителни стоки и алеята пред блока. От този извод определено не ми става оптимистично, но пък е по-добре от нищо. Предполагам, че и при повечето от вас е така.
Но ето какво е моето решение на този проблем. Освен, че вече отделям много повече време за разходки навън и за пътувания из страната. Вчера извадих старите си обувки, с които за първи път посетих Париж – усетих същото невероятно чувство, както когато пристигнах на Шанз-Елизе. Точно с това самочувствие излязох навън и имах чувството, че светът е мой.
В този момент осъзнах какво означава наистина фразата, казани ми от моята приятелка. Сега дори ѝ придавам друг смисъл. Спомените няма как да се изтрият, емоциите и преживяванията са вечни и се закодират в нас. Вещите са преходни, както и ситуациите. Най-важно е да поддържаме духа си висок и обнадежден за скорошните бъдещи пътувания – по света и в нас самите.
