Не исках в заглавието ми да имам тази дума – стрес. Сама по себе си тя стресира. И колкото и понякога да не усещаме, то подсъзнателно ни убива. Звучи страшно, ала трябва да имаме едно на ум.
Наскоро имах кошмар с починал мой близък. В съня ми не беше съвсем той, а проекция на мозъка ми и на натрупания стрес от работа и в личен план през последните няколко седмици. Няма да крия, че се изплаших и реших да намеря решение на проблема.
Ясно е, че няма как да не се притеснявам, но мога да спомогна това да намалее значително. Попаднах на статистика от Япония – държавата, в която има много смъртни случаи от преумора на работа. Даже си имат дума за това – кароши. Тяхната концепция за разпускане е много проста.
В същината си трябва да се отделя време за разходки на места, които са обсипани със зеленина. Колкото повече се презареди човек с поглед от паркове, планини и прочие, толкова повече ще си почине главата му.
Японците също правят и едно проучване, според което хората, имащи човек до себе си или приятел, с който да живеят, са по-малко стресирани. Това съжителство се определя като чувство на съгласуваност и това, което дава подкрепа и сила.
Не малък фактор е и демографското положение. С повишаване на образование, знания и умения, се увеличава и шансът да се почувстваш уверен. А по този начин се намалява значително стресът от чувството за провал.
