Приятелство – дума с толкова много житейски истории в нея. Сигурна съм, че няма едно с едно приятелство, което да са еднакви. И именно в това му е чарът. Но след като поразсъждавах доста по темата, то достигнах до извода, че има само едно изискване, което трябва да изпълнено, за да наречем някого истински приятел.
Вие дали сте мислили по темата, или просто се доверявате на усещанията си? Може би наистина сърцето не лъже и то ни подсказва във взаимоотношенията искрените и истинските. Но ако още не сте се научили да го слушате, то ще ви кажа и моята формула.
Трябва да си призная, че аз не съм лесен характер и през годините ми отне много време да опозная себе си и света около мен. Всъщност как да ги комбиниран в най-добрата им формула, за да живея щастливо. Това включват уроци за приемане на миналото, на решенията на другите без да ги съдия и да не се вълнувам от мнението на всички хора, което пречи да чуя вътрешния си глас.
Преминавайки през всички тези фази, бе наистина трудно да се запази комуникация с мен и то такава, която да издържа във времето. Но за мое огромно щастие, имаше хора по пътя ми, които не се отказаха. Дали защото и те преминаваха през същото, или просто ме обичаха – отговорът не съм го търсила.
Оказа се обаче, че не само времето ми доказа подкрепата и предаността на тези трима мои приятели. Но разбрах, че те са истински, защото през цялото това време на осъзнаване на мен, се надявах именно тези, които ме подкрепят, да са по-добре от мен. И не само, за да ме търпят, а за да са щастливи.
Така че това е разковничето. Ако искаш твоят приятел да е по-добре от теб, тогава може да го наречеш истински. А вие имате ли такива хора в живота си, замислете се и ги обичайте. Изпращам ви любов!
