Здравейте, приятели! Днес предлагам да се спрем на една доста банална и често срещана в живота ситуация. Някой – без значение дали мъж, или жена – има връзка, но среща друг човек, в когото се влюбва и с когото решава да строи сериозни отношения, съобщава на половинката си за това, за налагащата се раздяла, пожелава й/му много щастие и да си намери човек, който ще го обича истински. Неприятно, но такива неща стават всеки ден при хиляди двойки по света и на практика всеки един от нас може да попадне в ситуацията на отхвърления.
Да, разбира се, че ситуацията е трудна за преживяване, за осмисляне, не е приятно да слушаш пожелания за бъдещето от човек, когото си смятал за част от него, но това е животът, това е и любовта. Нищо не е завинаги.
Какво трябва и какво обикновено правим?
Нека да започнем с това, какво най-често прави при подобни ситуации отхвърленият партньор – фиксира се. Решава, че това е единствено възможната половинка, прекарва месеци, а понякога и години в преследване на нещо и в мисъл за нещо, което вече е в миналото. Пропуска новите възможности, които среща по пътя си, често наранява новите хора в живота си с постоянното говорене за бившия си партньор и също толкова често ги губи.
Това ли искаме да направим с живота си? Да изгубим много време в илюзии, че може да върнем миналото? Едва ли. Затова нека да помислим какво трябва да сторим.
Естествено, че винаги ще има един период на преболедуване. Да, може да не е много кратък. Но като при всички болести на духа оздравяването започва с мисълта, че нещо не е наред, че трябва да се промени. Е, ако сме наясно, че макар и да ни е трудно, това все някога ще свърши и трябва да мислим за нови хоризонти, да се оглеждаме, за да не ги пропуснем, проблем няма. Е, точно това трябва да правим, ако ни кажат Не – да се огледаме за хора, на които ние искаме да кажем едно голямо Да, те на нас – също.