Здравейте, приятели! Днешният ми материал пак ще е свързан с темата за финансовото благополучие на влюбените и по-конкретно с въпроса, който вълнува много жени и мъже, когато притежават по-висок жизнен стандарт и са пред една от важните крачки в живот си: Дали да сключа брачен договор? Оправдано ли е едно такова решение. И може ли подобен документ да повлияе негативно на бъдещите отношения в двойката?
Парите, колкото и да го отричаме, особено когато става въпрос за любов, имат огромно значение в живота ни и няма как да пренебрегнем влиянието им. Всеки човек се грижи за подобряване на благополучието си, както и да запази вече съществуващото. На никого не му се иска да загуби това, което има.
Особено актуален е този въпрос при двойки, които по определени причини имат различен финансов статус. Най-често подобни ситуации се наричат неравни бракове. Съвсем логично при такива ситуации общественото мнение, а понякога и партньорът, който е по-заможен, има сериозни подозрения, че при решението за обвързване водещи са финансите, а не чувствата.
Е, за такива случаи са измислени брачните договори, за да предпазят от не особено чистоплътни намерения с цел при последваща раздяла единият партньор да се облагодетелства незаслужено за сметка на другия.
Та на въпроса. Подписването на такъв документ или по-скоро предварителният разговор за това е деликатна и не особено приятна работа. И да – със сигурност може да влоши отношения, протичали безпроблемно до момента. При всички случаи подобен акт носи известна доза недоверие към другия, носи обида към отсрещния, особено в случаите, когато намеренията ме са абсолютно безкористни и честни. И всеки трябва да вземе решението си сам – дали е готов да поеме риска, който носи подобен акт, дали се налага и най-важното дали си струва. Въпрос на честен разговор, излагане на мотиви, а защо не и на компромиси – може би първото сериозно изпитание пред брака. И може би точно заради проверката на крепкостта на чувсвата и намеренията – защо пък не?!