Знаем приказката за шарената магия на есента, нали. Когато всички става с любовните нюанси на червено, премесено с оранжево, кафеникаво, жълто и остатъчно зелено. Това са цветовете на есента, които познаваме и обичаме.
Обаче не ги виждам…
Имам чувството, че този септември е по-скоро сив и дъждове, отколкото цветен. Липсва ми романтиката на есента. Онази, която се получава следобед в парка сред морето от паднали листа. Имам спомен как предишни години именно през септември съм наблюдавала най-красивите залези от годината. Толкова разнообразни всяка вечер именно заради облаците и преваляванията, но все още мекия климат на сезона. Не виждам подобни неща сега. Тази година цветовете на есента ми се струват по-бледи и по-мрачни.
Почти не ми се стои навън… Предпочитам да си остана вечер у дома с чаша вино пред телевизора или компютъра или пък с хубава книга в ръка. Мога да поканя гости, но каквото и да правя, все нещо ми липсва. Няма го онова хубаво есенно усещане, което всяка година тръпна да усетя. Дано октомври ме изненада по-приятно…