Като малки със сестра ми колекционирахме пощенски марки. За наше голямо щастие майка ни работи в една държавна институция, която по това време (преди да бъдат въведени електронните пощи и Интернетът като цяло) получаваха огромни количества писма, които естествено имаха и марки.
Майка ни ни ги събираше и ни ги носеше, а почти всичките й колежки правеха същото, като ние се затрупвахме с много големи отрязъци от писма. За да “освободим” марката от плика, пълнехме едно легенче с вода и накисвахме късчетата пощенски плик.
След време лепилото се разтваряше и съвсем спокойно можех да отделим марката от хартията. За да изсушим марките ги поставяхме на плочките в банята, а след като изсъхнеха, ги нареждахме на хартия и затискахме отгоре с най-тежките книги, които се намираха в библиотеката ни.
После марките ни бяха готови за подреждане в класьор. Но тъй като това, през онези години беше трудно за намиране вещ, баща ни (който беше и главният подстрекател за нашата страст да събираме марки) от картон, прозрачно фолио от бонбони и много търпение, ни измайстори прекрасен класьор, където да си подреждаме марките.
Още пазя изработения от него класьор пълен с пощенски марки от целия свят (защото както вече казах, колежките на майка ми знаеха за нашата страст и когато получеха картичка или писмо от свои роднини и приятели, живеещи извън България, отделяха марките и ни ги пращаха през нея). Така колекцията ни придоби наистина много интересна визия и до ден днешен я разглеждам с интерес. А да не говорим, че и до ден днешен, когато видя марки или монети (защото събирах и монети), се заглеждам в детайли. Какво да ви кажа – детската страст си остава за цял живот може би.