Малко абсурдно изглежда този въпрос, защото как да му отговориш. Ще пишем, ако можем. Абсурден е само на пръв поглед, защото често в стремежа си да демонстрират по най-добрия начин силата на чувствата си хората започват да пишат романтични рими, в повечето случаи доста неумели и предизвикващи даже и у влюбения партньор по-скоро усмивка, отколкото умиление. Та въпросът ми е задължително ли е да се опитваме да изразяваме чувствата си в мерена реч, ако това не ни се отдава особено. Като човек, който през живота си не е написал нито ред в ритъм, но пък за сметка на това е изчел най-хубавите образци на българската и световната любовна поезия, мога да ви кажа, че не само не се налага да се напъваме сами да сътворим нещо впечатляващо, ако не ни е докоснал подобен талант, но даже е задължително да не го правим. Има си специалисти за всичко. Няма нищо нередно в това, ако някой друг е изразил чувствата, които усещаме към близкия си човек, по-добре от нас, да се възползваме от това и да подарим талантливо поетично послание на любимия човек. Ще кажете – да, ама го няма личния момент. Напротив, има го. Първо в търсенето и в избора на произведение – това също показва отношение. Второ – може да намерим хубаво луксозно издание на стихосбирката, част от която е избраното стихче. Или пък да поръчаме на дизайнер да го оформи впечатляващо и да го отпечатаме на хубава хартия, да го поставим в хубава рамка. Има много-много начини да покажем личното отношение към любимия, без да се налага да се потим нескопосано над белия лист 🙂