Днес нагазвам в дълбока и много сложна тема. Задавам един въпрос, чийто отговор е много труден, особено за жените, които трябва да решават дали да напуснат едно семейство, една връзка, един човек, с когото имат общо дете. Веднага бързам да ви дам моя отговор и после ще се аргументирам – само заради децата не си струва да се запазва едно семейство, в което нещата не вървят, в което семейната каруца е излязла от пътя и е затрополяла по камъните. И друг път е ставало въпрос, че искаме или не, любовта понякога си отива, понякога след нея остава едно топло приятелско чувство, чудесно партньорство и разбирателство. Понякога обаче силната и изпепеляваща любов е заместена от точно толкова силна и изпепеляваща непоносимост, бурни семейни скандали, агресия, понякога и физическа. Питам ви, струва ли си да се запазват такива отношения само заради детето?! И дали това е в негов интерес? Децата преди всичко искат да живеят в спокойна среда и родителите им да са щастливи, а не да са заедно. А ако родителите са докарали отношенията си до абсолютна нетърпимост, със сигурност ще са по-щастливи разделени. И не заради детето трябва да крепят отдавна липсващото вече семейство, а точно заради детето трябва да го разрушат и всеки да поеме по нов път. Ще кажете – детето трябва да има двама родители. Те пак ще са двама. Даже в новата ситуация, вече неангажирани с непоносимостта си един към друг, ще му обръщат много повече внимание и ще му дават много повече обич. А обичта е най-важна за децата, не безсмисленото съхраняване на нещо, което отдавна си е отишло.
Leave a Comment