Здравейте, приятели! Днес продължаваме в известен смисъл темата от предишния материал и ще търсим отговор на въпроса трябва ли на всяка цена да се борим за любовта си. Има такива моменти в живота на човек, когато той се изправя пред избор – да търси взаимност, дори и това да значи продължителни опити да завоюва любовта, или да се отпусне и демотивира, ако нещата се случват бавно и трудно или пък ако се появи съперник. Много хора биха ви казали, че няма смисъл да полагате големи усилия за това да завоювате любовта, че ако е писано и ако си струва, нещата се случват от само себе си и не изискват кой знае какви усилия, че е по-добре да се откажете, че вероятно следващият обект на вашия любовен интерес ще бъде по-стойностен. Аз обаче ви казвам, че обезателно трябва да се борите за любовта си. Не само защото, ако се откажете, вие пропускате възможността да се случи нещо много хубаво, но и защото, отстъпвайки лесно веднъж-два пъти, никак не е изключено това да се превърне в един по-траен модел на поведение в интимните ви контакти, а оттам и в доста сериозен проблем в бъдеще. Затова действайте смело и неотстъпно в името на любовта си и не се отказвайте, каквото и да ви струва това. Всъщност, като се замисля, повечето от щастливите двойки около мен са преминали 
доста дълъг и изпълнен с препятствие път, преди да стигнат до щастието и хармонията. Затова, ако ви се струва, че животът е несправедлив към вас по отношение на любовта, първо се запитайте какво сте направили вие самите, за да се случи тя.
А струва ли си да се борим за любовта, когато само едната страна се бори?
Разбира се, Дияна. В повечето връзки единият е по-активна и всеотдайна страна. Аз съм „За“ борбата. Естествено е добре да се попитаме и „Заслужава ли си?“. Ако си заслужава, значи трябва да се борим до край.
Аз като мъж искам да попитам. Хубаво де, ще се боря, но как и срещу какво?
Интересува начинът, а не вземането на решението да го направя.
Как да се боря срещу вятърните мелници в главата и?