Идват тежки времена за демографското положение на родината ни! Все по-малко българи сключват брак все по-висок е процентът на разводите, все по-малко деца се раждат. За сметка на това ромските деца се множат, а циганските сватби само чакат началото на сезона. За ужас на българите, повечето от тях нелигитимни пред държавата, което прави децата незаконни, а майките – самотни.
Дали ниската раждаемост сред българите е по политически причини, или по-скоро е въпрос на личностно възприемане на брака, по тази тема може много да се спори. Като че ли везните клонят към социалната страна на проблема. Факт е, че в България, по-малко са надбавките за нашите жени, отколкото социалните помощи за ромските “самотни” майки. Това сериозно демотивира българката да има повече от две деца. Просто защото трудно може финансово да си го позволи. От друга страна обаче като че ли има и много хора, които имат средства, но смятат брака за отживелица, залагат на съжителството, или се женят с нагласата, че ако нещата не потръгнат ще се разделят. И така при първата спънка се развеждат.
През времето на социализма, не беше нито модерно, нито се говореше за разводи. Напротив гледаше се на разведените двойки с едно по-особено око. Днес обаче е друго? Ясно е, че ценностите тотално са се преобърнали. Ставаме все по-близки с американския, западния начин на живот, в които жена не желае да бъде майка преди да изгради кариера, а мъжът не желае да встъпва в брак преди да си е поживял добре.
Всеки изминал ден се питам къде изчезнаха вярата в любовта, къде отиде възприемането на половинката не като обект на поход, а на приятелство и обич. Защото нали идеята на връзката е именно тази – да откриеш другарче, близко и прилично на теб по мислене, добро и отговорни, което знаеш, че цял живот ще остане вярно и разбиращо до теб, с което да създадеш и отгледаш деца, да остарееш и когато се върнеш назад да знаеш, че си оставил някаква следа. Нима това не е целта на всяко човешко съществуване – да оставиш частица от себе си?
Много се надявам този пост да стигне до някого, който да го прочете и да се замисли.