Всички сме учили за древногръцките трагедии, в които всяко отделно действие цели да провокира различна емоция у зрителите. Гърците са вярвали, че преминавайки през всички основни емоционални състояния като радост (смях), тъга, срах, пречистват душата и, излизайки от театрите хората са като преродени.
Има много голяма логика в това твърдение, защото театърът, като едно от изкуствата основоположник, залага на това да провокира емоции у зрителите. А когато човек изпитва силна емоция и тя излезе по един или друг начин от него, това действа пречистващо.
Обичам театъра! Обичам всичко в него – декорите, играта, музиката, осветлението, живия контакт с публиката. Той, може би е единственото изкуство, в което можеш да се насладиш на превъплъщението на актьорите, майсторството на звук и сценични кадри, които в съчетание със сюжета да подсилят усещането от пиесата. Всичко се случва пред теб, там – на сцената. Цялата трансформация. Ако актьорите са достатъчно добри, дори можеш да почувстваш емоцията им. Да усетиш болката, тъгата, смеха, раздразнението.
Киното е базирано на театъра, но играта на актьорите, колкото и да се случва пред камерите, не е директно пред нас самите. Изразните средства в киното са много повече. В днешно време се залага много и специалните ефекти.
Театърът е страст и любов. Влюби ли се веднъж човек в този вид изкуство, любовта не угасва. Стига да бъдете достатъчно либерални, за да можете да възприемете новите течения и новите видове представления. А ако ви доставя удоволствие и се оставите в ръцете на завладяващата емоция, която ви води из дебрите на вашата душа. Отпуснете се, разтърсете се от емоция и се преродете!
Leave a Comment