Нежна прохлада, изпълваща въздуха след горещото лято. Отдих от праха и маранята. Лек, стоплящ допир на слънчеви лъчи. Меки, пастелни цветове. Това е есента за мен. Тя не е просто сезон. Тя е глътка свеж въздух, аромат на дим от комин, дъжд от падащи листа. Тя е спокойствие… Сладък сън… Възрастна жена с оранжева коса.
По време на този така красив сезон е времето на сладката меланхолия, която ни кара да се завиваме на топло и да прегръщаме любимия човек. Да се наслаждаваме на уюта на дома си и на нежността, с която могат да ни дарят близките.
Есента, с нейните приказни цветове, напомнящи близката зима, когато всичко ще бъде покрито с нежно бяло одеяло.
Обръщам такова голямо внимание на есента, защото в днешно време хората са свикнали да се съсредоточават само в негативното – студеното и дъждовно време, а ако тръгнем да откриваме красивите и положителни неща, които ни заобикалят, животът ни ще бъде много по-щастлив.
С това леко романтично послание се оттеглям в есенна меланхолия с една тематична и любима песен: