В народните умове са запазени истории за самодиви. Мистични създания, с пагубна хубост. Истории разказват как тези прекрасни, ефирни, полуголи жени от залез до ранно утро обикаляли по планини, поля и гори. Срещнели ли красиви момци ги оплитали в магията си. Най-често попаднали на овчари или закъснели дървари. Омайвали ги с невероятния си външен вид и глас и ги отвличали. Тези, които не се поддавали в началото били преследвани от неземните създания в сънищата си, поболявали се от любов и накрая сами отивали да ги търсят.
Част от тези легенди се разказват най-много на връх лятното слънцестоене, когато се чества един от малкото езически празници запазени до днес. Еньовден е празника на билките и самодивите. Противно на това, което вероятно ще пишат в другите блогове за Еньовата буля или за ладуването, аз ще драсна за легендата, която се носи за митичните същества. В нощта на 23 срещу 24 юни излизат вещици, вили, самовили, таласъми, водни нимфи… Тогава магията им е най-силна, тогава всички те изпълняват ритуалите си. Казват, че единствено тогава самодива може да се влюби. Тогава магията се разпростира върху земята, затова казват, че билките имат най-голяма сила. По стар народен обичай се събират 77 билки и 1/2. Правят се в букети и се закичват да висят. Трябва да стоят цялата година до врата на къщата, за да пазят от болести и зли сили.