За пореден път привет на читателите на моя блог. Днес ми се иска да доразвия една тема, която започнах в статията си “Любовта и външният вид” и да поговорим за естествената хубост. Защо повечето хора не ценят това, което им е дала природата, и постоянно се опитват да променят и себе си, и околните? И също – как ще реагирате, ако любимият човек ви постави условието променяш се или раздяла.
Като че ли много време започнахме да отделяме да говорим и да мислим за красота, да градим някакви идели за външния си вид, от които после сами страдаме. Преследваме трудно постижими цели, искаме да станем с идеален външен вид. За какво ни е?! В преследването на чужди стандарти за красота – изтощителни диети, пластични интервенции – много често губим истинската си същност. В повечето случаи тези усилия към изкуствени подобрения на външния вид не водят до нищо добро – като че ли загубите са много повече от печалбите. Най-често резултатите са разбито здраве и нестабилно състояние на ума. Затова погледнете на себе си от друга страна – всеки човек е уникален и различен и това е предимството му пред другите. Мъдрите хора са казали: ако искаш другите да те обичат, първо сам обикни себе си – такъв, какъвто си. Затова мисля, че е абсолютно ненужно човек да ограбва организма си, за да се хареса на някого. Пък и блестящият външен вид никого не е бил гаранция за щастливо партньорство. Всички знаем толкова примери за недотам привлекателни като външност хора, реализирали хармонична връзка, и, обратно – за много красиви, но самотни хора. Затова – не превръщайте красотата в самоцел и в мъчително изживяване. Сама по себе си тя не носи щастие.
Leave a Comment