Онзи ден се заприказвах с приятел, когото не бях виждала от известно време насам. В контекста на разговора ни му казах, че си имам собствен блог, където пиша от време на време. Разговорът ни протече горе-долу така:
– Така ли? И за какво е блога ти?
– За любовта, света и нещата, които ни свързват… но понякога пиша и по други теми, ако ми дойде музата.
– Хм, каква любов пък ти? Не е ли всичко резултат от химията и физиката между хората?
– Не, контрирах го аз… (но не можах да се обоснова защо)
Затова сега реших да проуча нещата. Ето какво открих.
При всяка двойка, още преди да си помислят за любов, има чисто и просто привличане. То е платонично и се причинява от хормоните тестостерон и естроген, които са типично мъжкия и женски полов хормон. Изследванията сочат, че на една двойка са й необходимо между 90 и 240 сек., за да решат нейните представители дори подсъзнателно дали са привлечени от човека отсреща. Да кажем, че тук е и ключовата роля на физиката 😉
За влюбване можем да говорим, когато се появи:
1) адреналин – той ви прави по-нервни в негово/нейно присъствие. Чувствате се малко несигурни, ръцете ви треперят, потят се, устата ви изсъхва и т.н.
2) допамин – хормон, който ни кара да се чувстваме щастливи и да изпитваме удоволствие. Повишава енергията ни, намалява апетита и най-важното – води до пристрастяване. А как да отречем, че в любовта сме пристрастени един към друг?
3) серотонин – още един хормон, свързан с удоволствието и щастието. Той намаля чувството на тревожност, нервност и агресия или иначе казано при него важи максимата “колкото повече, толкова повече”.
Когато любимият ни е наблизо, а производството на тези три хормона се повишават в тялото ни, спокойно можем да говорим за влюбване. Дълготрайната привързаност и любов обаче имат още двама виновници и те се казват окситоцин и вазопресин. Отделят се, да кажем… когато сте под завивките. Първият от тези хормони предизвиква по-високи нива на т.нар. “хормон на щастието” или ендорфин, 
а вторият предизвиква усещане за привързаност и близост.
Това казват учените. Аз обаче твърдя, че има неща, които се простират отвъд производството на хормони в телата ни. Аз вярвам в искрената и чувствена любов. Онази, която ни обсебва, която боли, която ни издига в облаците и предизвиква повече от пеперуди в стомаха. Все си мисля, че сърцето избира в кого да се влюбим, хормоните по-скоро му помагат…