По принцип изобщо не обичам да говоря за политика, партии, депутати… Тези думи за мен са мръсни и непонятни. Днес обаче няма как да подмина тази тема, защото дъщеря ми се прибра от училище (тя е 3 клас) с думите: „Мамо, мамо, дядо е бил много лош човек!“
Попитах я изумена защо и как е решила това, а тя ми отвърна: „Г-жа Димитрова днес ни разказа как комунистите са убивали хора, затваряли са устите на всички, само че не успях да разбера дали с тиксо, или лепило, и са крадяли!“
Тогава се сетих за думите на Христин Петков, бивш кмет на Сливен, че българинът има още много да се учи, за да извърви дългия път на Прехода; че съзнанието първо на обикновените граждани трябва да се промени, за да очакваме това да сторят и управляващите от политическия елит.
Не може винаги с лека ръка да отричаме всичко старо, заклеймявайки и разрушавайки го (няма как да не си спомня за Бузлуджа точно в този момент); не може винаги другите да са ни виновни за всичко и обратното – всеки път да протягаме ръце навън, молейки се „някой да ни оправи“, дали Русия, дали Америка, дали Европейски съюз, няма значение, само друг да свърши работата вместо нас; не може да обясняваш на 9-годишно дете колко противна е една идеология, при положение че то все още искрено вярва, че единственият лош човек на този свят е мащеката на Пепеляшка!
За да се променим градивно и „преходно“, трябва да погледнем първо вътре в себе си и после към властта.
Иначе другия филм вече сме го гледали…