Има неща, за които евтиното излиза солено. Дори прекалено. Понякога човек тръгва да спестява от нещо дребно, а накрая плаща не само повече пари, но и нерви, време и самочувствие. Това се случва най-често с услугите.
Недавно ми се наложи да сменя кран в банята. Разбира се, потърсих най-евтиния майстор, който намерих. И какъв майстор – онова чудо, което се появява след третия телефонен звън, не си губи времето с излишни въпроси и се захваща за работа с такава страст, сякаш сменя ракета на „Союз“. Смени крана, взе парите си и си тръгна.
На следващия ден забелязах, че от връзките тече. Позвъних му, а той ми каза, че било нормално, трябвало да се „напаснат“ нещата. Изчаках два дни. Нищо не се оправи. Позвъних пак. „Не съм в града, ще дойда след седмица.“
Е, седмица станаха три. Междувременно ми писна да пълня кофата с вода под крана. Накрая викнах друг майстор – този път не най-евтиния. Човекът погледна, подсмръкна и за пет минути оправи всичко. Взе двойно повече пари от първия, но поне свърши работата както трябва.
Истинският въпрос е не дали евтиното е хубаво, а дали си струва да се занимаваш с боклука, който следва след него. Да търсиш гаранции, да спориш, да чакаш – това са неща, които струват повече от парите, които си „спестил“. Защото, както казва един стар майстор: „Най-скъпият ремонт е този, който трябва да се прави два пъти.“
Сега като се замисля, май това важи за повече неща от крановете в банята. За обувките, които се разпадат след първия дъжд. За евтините телефони, които забиват на най-неподходящия момент. За бързите кредити, които се оказват капан.
Човек като цяло се учи, докато плаща. И понякога най-скъпият урок е този, който го научава, че евтиното невинаги е изгодно.“
Leave a Comment