Представете си, че двама човека имат разлика във възрастта от 10 години. Момичето е в гимназия на 16, а момчето вече работи и е на 26. Нея ще наречем Валя, а него Иван.
Валя беше доста умна за възрастта си. Тя от малка обичаше да чете какво ли не. Затова и беше по-сериозна от връстниците си. Иван пък вече си беше намерил стабилна работа в банка и печелеше добре. Запознаха се чрез един форум, където първо обменяха мисли, а после решиха да се срещнат и на живо. Валя не беше от страхливите, Иван пък още по-малко.
Започнаха да се срещат съвсем несериозно. Малко по малко приятелството им прерасна в любов. Иван не го очакваше, все пак тя беше с 10 години по-малка, но толкова умна и обаятелна. Беше впечатлен от това как тя се радва на малките неща. Валя го виждаше като някакъв спасител и често се чудеше какво харесва в нея един успял човек, поне в нейните очи. Той много не говореше за нея пред приятели и колеги, срамуваше се да признае на каква възраст е тя, но я обичаше. Тъй като Валя беше доста по-будна от съучениците си, те не я приемаха добре, защото не се вписваше. Тя се интересуваше от света около нея, а те само от себе си. В такива моменти Иван беше нейната утеха, винаги успяваше да я успокои с думи на разум.
Всичко вървеше идеално докато Валя не влезе в университет. Тя не избра да учи в друг град, за да е по-близо до Иван. Там, за разлика от училище, тя намери истински приятели, с които започна да излиза. Иван не беше доволен, защото дотогава беше свикнал тя винаги да е на разположение и той да бъде нейната опора, когато се чувстваше сама. Но тя вече не беше сама, за пръв път от много време намери приятели. Тя винаги го канеше да излезе с тях, но той се чувстваше твърде зрял, за да излиза със студенти. За него този период отдавна беше приключил. Тогава започна да й прави проблеми, появи се ревност.
Идилията малко по малко се пропукваше. И двамата започнаха да си задават вътрешни въпроси за бъдещето. Иван мислеше за нова крачка в кариерата си и евентуално преместване в друг град. Валя все още имаше четири години университет пред себе си. Появи се и трети човек, който също беше очарован от нея, но тя все още обичаше Иван. След това се появи и четвърти човек, но от страната на Иван. Всичко това се случи някак по естествен начин в един и същи момент. С безкрайните спорове помежду им връзката им се превърна в мъчение и за двамата.
Иван взе решението да се разделят с мотива, че двамата се намират на различни етапи в живота си. Валя беше съкрушена, но го очакваше. Бяха минали 5 години от запознанството им. Моментът на раздялата беше емоционален и за него и за нея.
Валя завърши университет и през това време мина през една друга връзка. Иван вече се беше преместил и имаше още няколко връзки зад гърба си. При него нещо все не се получаваше. Той реши отново да се я потърси. Видяха се няколко пъти и той заяви намеренията си да се съберат. Валя имаше нужда да помисли. Беше насъбрала много обида към него в себе си. Тя отказа, но не от гордост или да го нарани, а защото съзнаваше, че любовта изисква повече от просто привличане – уважение и приятелство. Искаше да се чувства независима, не желаеше да е нечия сянка до края на живота си. Тя се беше променила, порасна, и вече сама си беше опора. Може би, ако Иван е достатъчно настоятелен, един ден Ваня ще му прости и ще го приеме отново… Един ден.
Колко от вас се намериха в тази история?
Leave a Comment