Може да ставам банална вече с размислите си за телевизионните формати, ама така съм се смаяла от последния брой на проекта “Фермер търси жена”, че просто няма как да си замълча и да не споделя мислите, които ми напират в тая връзка. Първо, да си призная, че нямам наблюдения върху целия сезон, ей така от време на време съм попадала на предаването и съм гледала някакви откъси, финалния епизод обаче го изгледах от край до край. Първото ми впечатлени беше за това, че повечето от момичетата там бяха отишли, за да търсят евтина телевизионна слава. И се питам, ако смисълът на това предаване е действително да намери сродни души на тези мъже, които наистина обичат селото и селската работа, защо тези, които са провеждали кастингите, са избрали момичета, чийто начин на живот и виждане за бъдещето им съвсем не предполагат живот на село. Моделки, манекенки, танцьорки – наистина ли някой си мисли, че тези момичета ще прекопават доматите! Второ, силно впечатление ми направи финалният етап, в който фермерите избираха една от последните останали две жени. Момичетата стояха прави като истукани и силно притеснени дали те ще са избраничките, докато фермерът си правеше съвсем бакалски сметки, нямащи нищо общо с любов и чувства, коя от двете да избере.
Тия с
цени направо могат да си съперничат по въздействие с оная глава от “Пипи Дългото чорапче”, в която дечицата с трепет чакаха дали мадам Розенблум ще им даде за награда потник или пакетче ментолови бонбонки. Потресни сценки, аз лично никога не бих се подложила на такова унижение, каквато и да е наградата – даже и да е шанс да срещнеш любовта! Но както и друг път сме говорили – едва ли тези предавания са мястото! До скоро. Ще се радвам, ако и вие споделите мнение!