Здравейте, приятели! Днес се връщам към една тема, която вече съм разглеждала частично – темата за раздялата, – за да обсъдим въпроса какво и колко трябва да кажем на партньора си като причини за раздялата. Няма спор по въпроса, че това не е приятен момент в живота на никого и че при всички случаи е добре да направим така, че той да мине по-леко и безболезнено – без викове, истерии и безсмислено изясняване на отминали вече отношения. Няма нужда, когато е ясно, че любовта вече е отминала, в усещането си за наранено достойнство да обиждаме и да нараняваме излишно любимия досега човек. Какво все пак и колко трябва да си кажем при една раздяла? Разбира се, че има нужда от някакъв финален разговор, в който поне в известна степен да се изяснят причините, довели до тази неприятна развръзка, но както и при всичко останало в живота, най-добрият подход е да намерим златната среда, да не изпадаме в крайности – не е задължително да казваме пълната истина, още повече, ако тя би наранила много досегашния ни партньор, винаги може да поприкрием нещо. Например, ако изтъкнете като причина за раздялата това, че чувствата вече са си отишли, съвсем не е необходимо да изпадате в детайли за причините за това, като изреждате вредните му навици и отрицателни качества, които са ви довели до това решение. Най-малкото заради това, че никой не е идеален и обикновено за една неуспяла връзка и раздяла вината никога не е само у единия партньор. Така че е добре да бъдем много внимателни в това, колко и какво казваме, когато се разделяме, и заради това, че е добре след края на връзката да се запазят поне едни нормални човешки, ако не приятелски отношения. Пък и никога не се знае дали някой ден няма да решим да възкресим старите отношения – нещо, което понякога е невъзможно заради крайни думи казани при раздялата.