Здравейте, приятели! Предлагам днес да поразсъждаваме върху една доста често срещана ситуация в любовните отношения – оставяне на възможност, която да се използва при нужда. Много често хората встъпват в повече от една връзка с идеята, ако едните, приоритетните им отношения не доведат до очаквания и желан резултат, да могат да преминат към не толкова подходящ вариант, само и само да не останат сами. Дали това е правилно и трябва ли да се съгласяваме да бъдем втори или трети номер в нечий списък. И да си чакаме кротко реда.
Аз бих нарекла тази ситуация резервно летище. Изключително често срещана, при това в повечето случаи възприемана в границите на нормата.
Пример: момиче (може и да е момче) се среща с партньор, към когото има силни чувства, но той постоянно я разочарова. Нормално – обикновено лошите момчета са първи номер в женските класации и обратното. При ситуации, в които лошият партньор я обижда наранява, изневерява, дори зарязва, тя бяга при втория, обикновено добър, за да поплаче на рамото му и да потърси съчувствие. Междувременно титулярът се е разкаял и не пести средства, за да получи прошка. И я получава. После всичко си е постарому – поредно прегрешение и спасение при резервния вариант, но в крайна сметка трайни размествания в класацията няма, титулярите са си пак същите.
Честно ли е такова поведение – без значение дали се практикува от мъже, или жени? Не, не е. И не е редно да го приемаме за нормална защитна реакция. Защото спекулира с чувствата на отсрещния, наранява ги периодично, само и само да задоволи необходимостта на егото от сигурност, съзнателно подхранва фалшиви надежди.
Истината е, че ако от началото не сте на челна позиция в нечий списък, вероятността някога да станете, ама истински и задълго, почти клони към нулата. Затова не играйте роля на писта, на която самолетите кацат само когато основната е затворена заради лоши метеорологични условия.
Leave a Comment